Сборникът с разкази е преведен и издаден от Константин Павлов и излиза с логото на Сдружение "Словото".
Букарски публикува първите си разкази пред скромна публика в собствения си блог в интернет, както и в някои от популярните македонски портали.
През декември 2006 г. става официозен – печели конкурса "Електролит" за най-добър разказ, както и конкурса "Новите" за най-добър дебютен ръкопис на издателство "Темплум". Мотивите за навлизането си в литературата обяснява така: "Това, което съм чел от македонските автори досега не ме задоволяваше, защото македонските автори не работят с теми, които ни засягат и ни мъчат, аз третирам епохата на прехода."
За книгата Богдан Русев пише: "Разказите на Букарски са като пънкарски купон в македонско студентско общежитие: тресня, евтин алкохол и мизерия, но от време на време някой казва по нещо толкова блестящо, че дори не си сигурен дали си чул правилно. Букарски е болезнено честен: пише само за неща, които наистина е преживял, ненавижда македонските класици и Паулу Коелю и се кълне в Буковски, Фанте и Селинджър. Представям си как пие на една маса с Тома Марков и Момчил Николов, докато не ги изхвърлят и тримата от бара."
Заинтригуван от това описание в премиерата се включи и Момчил Николов, който сподели впечатленията си (много добри!) от автора и разказите му.
Самият Алекс Букарски беше най-забавен на представянето, с удоволствие разказваше за себе си, за Македония, отговаряше с много хумор на въпросите на посетителите, препълнили залата. След официалната част старателно надписваше книгите, като на всеки пишеше различно послание - дали това се дължи на още младежкия му ентусиазъм и неопитност, или на отношението му към всеки човек като към отделна личост ще разберем на премиерата на следващата му книга.
Ааа, да. Премиерата завърши в кръчма. Не ни изхвърлиха оттам :)
Книгата можете да закупите с намаление от виртуална книжарница "Словото"!
