Невиждан театър

|
За трета поредна година в хърватската столица Загреб се събраха слепи и слабовиждащи актьори от цял свят. Тази година там бе показан на видеоносител и българският „Невиждан театър” – театър на сенките с кукли, изигран от напълно слепи младежи, възпитаници на Училището за деца с нарушено зрение „Луи Брайл” в София.

Организаторите и участниците на фестивала са смаяни от идеята и постигнатото от българите. Директорът на Световния театрален фестивал на слепи и слабовиждащи в Загреб, ръководител на театър „Нови Живот” (най-старият в света професионален театър на слепи и слабовиждащи - отбелязващ тази година своя 60 годишен юбилей, с репертоар конкуриращ Хърватския национален театър) Войн Перич прави специално обръщение:

„Представлението на българите е изключително! Искам да им кажа да бъдат и занапред упорити и храбри. Такова нещо никой не е правил до сега в света, така че това е едно ваше лице, автентично уникално и само ваше, много интригуващо и интересно.

Това, което бих искал да предам на културните институции в България е, че Велимир Велев тук в Загреб показа огромна отдаденост към каузата на слепите и заинтригува не само нас, но и всички участници на фестивала със своята работа в България. И мисля, че ако той продължи това и ако тези деца и студенти работят с упорство, би могъл скоро да достигне един връх на театъра на слепите в световен мащаб. А България ще получи една своя запазена културна марка, която ще бъде позната и известна по целия свят. Смятам този млад театър в България за един сериозен театрален феномен. Желая културното сътрудничество между България и Хърватска да се продължи чрез нашите театри и ние да бъдем още един мост, който ще свърже нашите две страни.”
 
Цветовете на тъмнината

„Един човек губи зрението си, както милиони преди това, но вместо обичайната съдба на слепия – нищета, просия, обреченост на самота, изолация и деградация, той не се предава – борейки се в началото за равностойно място в света на виждащите, много скоро той избира път обратен на отчаянието: да служи на хората, които не виждат! И стига до там, че с азбуката, която създава, не само „възвръща„ очите си но ги „дарява” на другите и така „възкресява” зрението на милиони хора по света. Оттогава чрез „неговите очи” тези хора „виждат” света – имат достъп до цялото човешко знание – четат, пишат, смятат, музицират, общуват със себе си и с другите, с целия свят.” Така Велимир Велев обяснява замисъла на последната своя постановка „Цветовете на тъмнината”, посветена на 200-годишнината от рождението на Луи Брайл.

В представлението той въвлича всички - да „поиграят” заедно и да преживеят за малко живота на един „сляп Христос”, изживял своето разпятие и възкресение, стигнал и преминал през своята голгота!

Жанрово представлението е уникална смес между театър на тъмно, историческа въстановка, сензитивен театър, пърформанс, интерактивен театър и театър на сенките! За първи път в световната театрална история напълно слепи актьори правят театър на сенки и кукловодят марионетки.

Тръгвайки от светло в началото на представлението, още в първите минути осветлението изгасва. Виждащите се оказват незрящи, слепите стават водачи. Започва едно своеобразно „пътешествие” из пространството на „нощта”. Всеки се ориентира по звуци и миризми, слуша с кожата си въздуха, вижда с длани и пръсти света. Зрящите преминават през физическата тъмнина на незрящите, за да достигнат до техния вътрешен поглед. А там е пъстротата на техните души – свят на цветове, сенки и кукли, свят на поезия.
 
Невиждан театър

Велимир Велев – създател, директор, режисьор, педагог

Донка Димитрова – изпълнителен мениджър, педагог

Александра Налбантова – арт мениджър, асистент, актриса от ВИА театър

Росен Русев – асистент, актьор от ВИА театър

Живко Джуранов – асистент, актьор от ВИА театър

Актьорски състав: Панчо Карамански, Сейди Юруков, Верка Костандовска, Байрие Емин, Катрин Димитрова, Ивелин Богомилов, Георги Пантелеев

История започва преди четири години. Случайността среща режисьора и преподавател в Националната академия на театрално и филмово изкуство „Кръстю Сарафов” Велимир Велев с преводача Блажо Николич, който по своя инициатива му предлага да работи със слепите деца. Велимир Велев привлича актьори от частния ВИА Театър и така театърът и Училището за деца с нарушeно зрение „Луи Брайл” в София със специалната подкрепа на директорката на учебното заведение Донка Димитрова създават първата театрална трупа за незрящи в България. Няколко месеца по-късно Велимир Велев й дава името „Невиждан театър”.

В състава на трупата влизат ученици и бивши възпитаници на училище „Луи Брайл”, помощен екип от педагози от училището и професионални актьори от ВИА театър. Ръководител, педагог и режисьор е Велимир Велев.

(Самият ВИА театър е създаден през 2008 г., когато Велев кани 10 абсолвенти от НАТФИЗ. Първият спектакъл на театъра „Жажда” веднага получава номинация за театралната награда ИКАР за 2008 година).

Първият общ спектакъл е „Среща в облаци” – така се създава първият в света спектакъл с марионетки, представен от слепи с нулево зрение. Следва „Сянката на моята душа” – първият в света спектакъл на сенки, в който слепи по рождение, без да са виждали светлина и как от нея се образува и изменя сянката, създават с движението на телата си образи от светлина и сенки. Двата спектакъл не са завършени, поради липса на финансиране.

Но ръководството и Учителският съвет на училището „Луи Брайл” откриват положителния ефект върху децата от тези театрални занимания. Към театралната група се включват все повече деца, не спират да идват и тези, които завършват училище.

Мечтата на Блажо Николич и Велимир Велев в България да има театър на слепи е факт. Засега тя се крепи на благодорството и ентусиазма на неговите създатели. Въпреки, че продукцията, която създават, е уникална и силно се откроява на фона на обичайния театрален живот у нас.

„Цветовете на Тъмнината” е последната пиеса, която режисьорът Велимир Велев поставя със слепите актьори. Представлението излиза през април миналия сезон и се играе с успех на сцената на Младежкия театър, продуцирано от Блажо Николич и ВИА Театър. Оттогава трупата получава много предложения за обмен и сътрудничество с театри и училища за слепи от цял свят – САЩ, Финландия, Германия, Белгия и др., а Велимир Велев продължава доброволната си работа.

За да започне новият театрален сезон и за „Невиждан театър” обаче, е нужна сцена и финансиране.

Спомням си как някога интелигенцията на България се обедини около каузата театър „Сфумато” да има своя собствена сцена. Дано и сега прозрем необходимостта и предизвикаме и това чудо!


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *