Невръстни убийства или записки от подземието на детската душа

|
С една от последните премиери за отиващия си сезон - “Невинните” на Теодора Димова – “Театър 199” не само затвърждава водещата си позиция сред театралното братство, но и предлага оригинален и разтърсващ поглед към болезнените и тъмни страни на съвременния ни живот.
“Невинните” представлява сценична преработка на романа на Теодора Димова “Майките”, отличен с голямата награда на Шестия национален литературен конкурс “Развитие 2005”. Младият режисьор Стилиян Петров (който е помогнал на авторката в адаптацията на романовия текст) се е справил доста добре с трудностите, съпътстващи поставянето на този дълбинен и многопластов текст, и отново е успял да вплете характерните за стила му маркери; в интерес на истината обаче трябва да се отбележи, че чисто литературната сила на творбата е толкова всепомитаща, че засенчва всички възможни несъвършенства на спектакъла. С тази своя творба дъщерята на Димитър Димов за пореден път насочва погледа си към актуалното и злободневното, но не от гледната точка на журналист от жълт вестник (на което се преситихме през последните години), а от позицията на изкусен литератор, който има както сетивата за морбидната реалност, в която живеем, така и инструментариума да я претвори в провокативен и интригуващ текст с безспорни художествени достойнства. Запазените й марки отново са тук – точен и ясен хронотоп, задълбочен психологизъм, умело боравене с най-различни лексикални пластове, синкретични похвати, жив диалог, многопластови и кръстосващи се колизии, перфектен усет към темпото на разказа, готическа образност... Това е една пиеса-скалпел, която се врязва с хирургическа прецизност в прогнилата тъкан на болната ни съвременност и изважда на показ всичко онова, което таим един от друг и от самите себе си. Една пиеса, в която е стаен както античният “хюбрис”, така и модерното, лутащо се и обругано човешко съзнание – с две думи, макар и центрирана в конкретното “тук и сега” на нашето съвремие, “Невинните” е пиеса за човешката душа. Самата авторка споделя: “Започнах да пиша “Майките”, след като през пролетта се случи онова убийство в Пловдив, когато две четиринадесетгодишни момичета убиха своя съученичка. През есента на тази година последваха други убийства, извършени от деца. За мен това не са обикновени убийства като тези, които свикнахме да гледаме по улиците на България или по холивудските филми. Тези убийства са знак, че в обществото ни се случва нещо, което до този момент не се е случвало. Че сме преминали някакви граници, които не могат да бъдат преминати.”
За подбора на четирите изпълнителки в пиесата бе проведен кастинг, в който взеха участие 32 актриси. Накрая изборът е паднал върху Койна Русева, Албена Георгиева, Деляна Хаджиянкова и Стефка Янорова. Забележителен актьорски екип, перфектна игра, завладяващо изграждане на образите не само взети поотделно, а и като единното цяло на “майките”. Впечатлението от сценичното присъствие, което грабва вниманието, завладява съзнанието и не оставя и секунда за разсейване, продължава дълго, след като спектакълът е свършил. Реални и истински, но изиграни без пресилен псевдореализъм, който често прикрива актьорското безсилие да се изгради или завърши даден образ, характерите на четирите жени са толкова съвършено, почти ювелирно изработени, че дори без зашеметяващия текст биха въздействали неимоверно силно. А комбинацията между актьорската игра и разтърсващата драматургия е потресаваща.
В постановката музиката е почти неуловима, но винаги точно на мястото си и точно на време, дело е на Емилиян Гацов. Сценографията на Венелин Шурелов е изчистена, семпла и доста мрачна. Интересно е да е направи сравнение с другите две пиеси, които младият режисьор е поставял на професионална сцена – “Части от цялото” и “Нощта отвътре”. Изискванията му към сценичното оформление определено могат да се разглеждат като негов собствен почерк, стига прекалено скоро да не станат прекалено изчерпани или да се превърнат в традиционен похват, който да ограничи творческите му търсения и разнообразието, от което се нуждае публиката в залата.
Елемент, който взима дейно участие в случващото се на сцената, са костюмите на Юлиана Войкова-Найман. Те ситуират действието тук и сега, докато същевременно споделят детайли за вътрешния и външния мир на героините. Прецизен подбор на цветове и материи, с ключова роля за въздействието на цялостния спектакъл върху зрителя.
“Невинните” ще се играе и през месец юли, когато по традиция Театър 199 продължава активния театрален сезон за радост на почитателите на Мелпомена. Можете да гледате постановката на 6, 13 и 25 юли.
 

Адриан Лазаровски



Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *