|
Със заклинанието “Не остарявай, любов!” известният поет събра писателите от първото в града писателство дружество – от времето, когато бяха живи Христо Фотев, Славчо Чернишев, Николай Искъров, Янаки Петров. Първите минути от завръщането си пред “родна” публика Недялко Йорданов посвети на тях, небесните братя и сестри по перо.
Според поетесата Надежда Захариева, която в момента е и заместник-министър на културата, Недялко Йорданов е в истинския смисъл на думата Народен поет, защото от 1957 г., когато е отпечатано първото му стихотворение, до ден днешен стиховете му присъстват в много домове и са настолно четиво за голяма част от четящата публика.
През многобройната аудитория поетът прочете от стиховете си със своето страхотно чувство за мерена реч и с умението си да извайва нейната пластика.
“Аз съм стар... тъжно стар,
аз съм стар безнадеждно”,
четеше поетът, но онези, които го слушаха, приемаха думите му единствено като художествено преувеличение.
