Незабравима постановка на “Братя Карамазови” в Народния театър

|
На 25 март на сцената на Народен театър "Иван Вазов" беше представена постановката "Братя Карамазови" под режисурата на Стоян Радев.
Пиесата е на Пловдивския драматичен театър, водещите роли са поверени на актьорите от Театър "Българска армия" - Камен Донев, Стефан Вълдобрев и Анастасия Ингилизова, както и на Стоян Миндов и Стефан Попов от трупата на пловдивския театър.
Режисьорът на спектакъла експериметира с текста дотолкова, доколкото го поднася възможно най-обективно, без да натрапва определена гледна точка. Фабулата е много близка до фабулата, разказана от Достоевски. За повечето хора "Братя Карамазови" е един велик роман, който стои някъде по лавиците в библиотеката, и за него има само бегли представи. За щастие Стоян Радев е отделил много време на адаптирането на книгата за сцена и успява да покаже дълбочината, искреността и истинността на текста. За една нощ пиесата доближава зрителите до голяма класическа творба, в която всяка сцена или реплика са дълбоко вълнуващи. Подобно на екранизациите по класически творби, постановката подтиква към среща с книгата, за пръв или за пореден път.
Стоян Радев е завършил режисура в класа на проф. Красимир Спасов, дебютира с "Помилване" по Кафка, последвани от "Шекспир за любители" в Сатирата и "Етюд за стая и глас" в "Сфумато". Той е първият театрален режисьор, дръзнал да драматизира романа "Соларис" на Станислав Лем. Последната му постановка е "Саломе" на "Сцена на четвъртия етаж" в Народния театър. Популярен е и като един от най-добрите автори на видеоклипове у нас.
На сцената братя Карамазови са различни личности, чиито крайни черти се сливат и изграждат образа на един човек. Актьорите дори физически напомнят на героите си. Прекрасно е изпълнението на Камен Донев - един пълнокръвен Дмитрий, от началото до края на спектакъла той доказва своя голям талант. Не случайно зрителите бурно го аплодираха - играта му в "Братя Карамазови" е великолепна. Стефан Вълдобрев се справя със сложния и дълбок характер на Иван, а Ивайло Христов (от Пловдивския театър) се превъплътява в Альоша. Чудесната работа на режисьора и актьорите позволява на всеки от зрителите да открие нещо от себе си или за себе си в характерите на романа. Спектакълът донякъде напомня кинематографска продукция - дори преминаването от една сцена в друга става плавно и като на филм.
Постановката предава идеята, че човек не трябва да се страхува да живее пълноценно, не трябва да се бои от страстите и грешките си. За много от зрителите това е и една пиеса за вярата, страданието, живота и човека. Постановката е дълга повече от три часа, но не отпуска вниманието на публиката нито за минута. Не пропускайте да видите тази пиеса с рядко придържане към авторовия текст, незабравима актьорска игра и отлична сценография.


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *