Неизказаните думи на Иван Кехлибарев

|
На 6 март в Художествената галерия в Бургас беше представена поетичната книга на Иван Кехлибарев „Неизказани думи” – една изящна миниатюра и като словесност, и като художествено оформление, и като полиграфско изпълнение.
Зад нея стои един автор с богата чувствителност, един прецизен редактор Калина Тельянова, един талантлив художник-илюстратор Невена Ангелова, предпечатът и печатът на „Информа принт” и организацията на Издателска къща „Знаци”.
Авторът е кореняк бургазлия, морски човек и типичен бохем. Завършил е Немска езикова гимназия и немска и английска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Бил е и все още е педагог (в различни учебни заведения и дори инспекторати). Сътрудничи със стихотворни преводи на различни списания - "Море", "Панорама", "Жажда" и други. Превежда немскоезична литература и работи над бъдеща антология на немскоезичната поезия.
Първата му стихосбирка „Паралелно море” издава през 1999 г. ИК „Матаник-М". Новата му стихосбирка "Неизказани думи" (ИК "Знаци", 2007) е първата му двуезична поетична книга.
Аз знаех стиховете на Иван Кехлибарев, но не и неговото хайку. За него научих първо от Сборника с творби на участниците в 40-та хайку среща през 2006 година в памет на атомната бомбардировка над Хирошима и Нагазаки, която се провежда в Университета в Киото, Япония. Иван беше един от 133-та творци от цял свят, изпратили хайку на тема „Войната и мирът”, преведено на английски.
В издадения от организаторите сборник присъстват 19 българи. Сред тях е и Иван. Прави впечатление изключително силното представяне на българите и въобще на творците от Балканския регион. Като се има предвид, че за тях съществува и една друга бариера, освен разстоянието – езиковата. За Иван, който може да превежда и на немски, и на английски, това е бил по-малкият проблем.
След като беше получен сборникът и в нашата страна, Иван сподели вълнението си и направи своите анализи. Така например, той отчете, че световното жури цени оптимизмът в творбите (животът надделява над смъртта), а не конкретният образ на войната и нейното директно отричане с думи.
Преимущество е и контрастът между раните от войната и всепобеждаващата природа. Като плюс се отчита лекотата на изказа.
Всичко това го има в стиха на Иван. Но „сравняването на часовника”, без съмнение, е помогнало при последващото изграждане на неговите поетични форми и подбора им за тази негова стихосбирка.
На самата хайку-среща в Япония е дадено да се разбере, че авторите са разчупили традициите на класическото хайку.
Не че у нас досега чак такъв съзнателен опит е имало. Но наистина в последните години все повече автори започнаха да поднасят една по-нова за нашата литература поетична форма във вид на словесни миниатюри. За Бургас бих споменала още имената на Керана Ангелова, Роза Боянова, Калина Тельянова.
В същото време автори и критици започнаха спор дали това е хайку или не, дали така трябва да се наричат нещата у нас или хайку да се остави единствено на дзен-будизма.
Аз бих казала - нека оставим тези спорове за чистотата на формата на литературната критика и историография. И да следваме творческите импулси.
Но съм категорична, че кратката форма може да бъде изказана само от голяма чувствителност. Разбира се, когато говорим за безспорни художествени внушения. Каквито в словото на Иван Кехлибарев има.
Много сполучливо „Неизказани думи” започва със стих от възрастта, когато думите са малко, а въпросите – много: детството. А завършва не с директни отговори, а със съжалението за изгубения шифър на закодираните от Бог послания. След като авторът ни е превел по един житейски път с първите момчешки трепети, мамината гозба, татковата къща, топлината на приятелството, първата любов, радостта от живота до мъдрите прозрения на зрелостта, включително за прошката, любимата и вечността.
Една жизнеутвърждаваща енергия струи от цялата книга. Радостно е, че авторът ще продължи по житейската пътека понесъл толкова съществени неща в една толкова малка раница. Колкото е голяма душата.
На 60 страници, колкото са и годините, които Иван преодоля в своя земен път, е събран смисълът на най-важните неща. Те ще останат и в нашите души след техния прочит и без конкретните думи. За това може само да се благодари!
 

Стихосбирката на Иван Кехлибарев "Неизказани думи" можете да закупите от книжарница Книги за нежни души!



Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *