Неотразимият Петьо Пандира

|
Журналистката Румяна Емануилиду издаде малка книжка, посветена на Петко Благоев, влязъл в бургаските легенди като Петьо Пандира.
Книжката представлява своеобразна мозайка, която чрез съчетаването на спомени и мнения на редица стари бургазлии възражда образа на колоритния спасител на някогашния бургаски плаж. Анекдоти за него и негови крилати фрази и до днес се повтарят по цялото протежение на нашето Източно Черноморие, в древния Пловдив и дори в София.
Може би за да подчертае значимостта на своя герой, авторката е проявила скромност и не е написала името си на корицата на книгата. Но когато я четеш, виждаш, че Емануилиду се е постарала да издири всички възможни данни за героя си. Потърсила е документи за семейната и градската среда, в която е израснал бате Петьо, срещнала се е с живи представители на семейството и е провела десетки анкети и интервюта, за да очертае колкото е възможно по-плътно парадоксалния характер на своя герой и да го съживи за поколенията четвърт век след неговата внезапна кончина.
По естествен начин в книгата „Пандира” стават герои и тези, които разказват спомени за него. А това са забележителни личности, представители на литературните и артистични среди, като Христо Фотев, Петър Незнакомов, Рангел Вълчанов, Петър Слабаков... Трудно ми е да напиша „и др.” от куртоазия спрямо големите имена. С помощта на техните живи разкази пред нас оживява жизненият и невероятният автор на спонтанни парадоксални изречения и ситуации Петьо Пандира.
Авторката е обособила в специален раздел „лакърдиите и историите” за своя герой и те допълват портрета му.
В края на живота си Петьо Пандира почти всеки ден прекарваше в компанията на Христо Фотев. Това бяха изключително приятни часове за поета. И до днес имам чувството, че присъствието на Пандира помагаше на Христо да преодолява екзистенциалната тревога. И „роденият в Истанбул... жител на Бургас” така се ободряваше, че неговият стих „Бургас е най-жестокият театър” отлиташе към младостта му и преставаше да бъде актуален.
Книгата „Пандира” може да се възприеме и като попълнение на вече богатата колекция издания от личностни истории на видни бургазлии, като Петко Росен (автор – рано починалата Ева Воденичарова), спомените на Динко Хаджидинев за „старата бургаска бохема” и обемната поредица на Веселина Казакова. Ярката личност на Петьо Пандира с основание може да се нареди сред най-забележителните жители на нашия град през недалечното минало.
Все още има обаче „гъзлии” (а не „бурги”), които ще ме попитат: „Защо нареждаш един „пройдоха и пияница” сред градския елит от миналото на Бургас?” Ще отговоря с думите на големия режисьор Рангел Вълчанов: „С него умря един град”. И възкресявайки образа на Петьо Пандира, авторката на тази книга всъщност възкресява парадоксалния като самия Пандир
пристанищен Бургас.
 

Румяна Емануилиду, Пандира, ИК "Знаци", редактор Паруш Парушев, Бургас 2008 г., 152 стр.


 

Проф. Иван Карайотов
(някогашен съпияч на Петьо Пандира)



Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *