„Неприличен Роман” от Ивайло Борисов – хапливо отражение на българската действителност

|
Спечелих първата книга на Ивайло Борисов като награда в литературен конкурс и бързам да споделя впечатленията си. Самият факт, че сериозно издателство като „Колибри” поема риска да издава български автор, и то неизвестен, би трябвало да говори немалко за качествата на романа.

А качества този „Неприличен роман” има, и то доста.

Книгата грабва още от първата страница и тръгва много силно. Авторът пише увлекателно за детството си и с размах рисува една правдива картина на България в края на социализма. Читателите, родени в края на 70-те и началото на 80-те години на миналия век, ще навлязат още по-надълбоко от останалите в описанието, защото събитията важат за тях с по-голяма сила. Всяка дума тежи на мястото си като дялан камък и те пренася неусетно в събитията, все едно си там. Езикът е директен и хаплив, дори циничен – ако авторът можеше да си облизва брадата, нямаше да има нужда от бръснач. Няма ценности и порядки, които Ивайло Борисов да е пожалил през този период и да не ги разпъне на книжния кръст, били те партийни, семейни, училищни, казармени и като цяло обществени.

Романът е до голяма степен автобиографичен, в това няма и капка съмнение. Следва преселването на героя в столицата и купищата перипетии, през които много от нас са преминали, свързани с работа, наеми, квартири, хазяи, кофти съседи и какво ли още не. Започва развитието му като графичен дизайнер, а оттам – и градацията в мечтите и желанията му. Тук трябва да споменем и градацията в езика на героя, който става все по-бодлив – изглежда невероятно, но явно може и повече. Не оставяйте с грешно впечатление, цинизми почти няма, нито пък дразнещи греди в стила на писане. Просто вижданията на автора, макар и убедително подплатени с верни факти, могат да вбесят с пяна на устата много хора. Не всички славят капитализма така и виждат света по този начин. Повечето от тези читатели ще обърнат гърба на книгата, където се мъдри снимка на писателя за да се убедят, че той е просто поредният „нормален софийски дришльо” – очилат киселяк, подстриган първи номер и с чанта през рамо. Такива циници бъкат в столицата на всеки квадратен метър, ще поклати глава този читател и успокоен ще продължи да чете. Нека чете – авторът вътре обработва точно тези хора.

Признавам, че дори аз на моменти бивах подразнен от поведението и разбиранията на героя/автора. Неща от типа на свободната употреба на леки наркотици, биене на жени, употреба на алкохол от сутринта, стремеж към скъпи вещи, говорещ за снобизъм, постъпки встрани от здравия разум и запуснатост, граничеща с мизерия са ми неща, меко казано чужди. За сметка на това всеки път одобрително клатех глава, щом видех как човек трябва да отстоява правата си за всичко и навсякъде по какъвто и да било начин, поемането на отговорност, как действително трябва да се работи и прочее. Проблемът с героя в книгата е идентичен с проблема в новия филм за „Шерлок Холмс” и коренно различния детектив. И в двата случая просто трябва да приемеш героите такива, каквито са и всичко ще си дойде на мястото.

Да не пропусна, авторът има и блог – непременно посетете www.takaitaka.com. Като допълнителен плюс бих искал да спомена чудесната корица на книгата – връзва се отлично с тематиката и грабва окото на читателя. Като съществен минус ще спомена цената – 14 лв. за 260 страници, отпечатани в "Симолини"? Не че не си струва, ама...

Много хора ще се влюбят в „Неприличен роман” и с нетърпение ще очакват следващата книга от автора.

Немалко ще намразят и двете.

Едно е сигурно – „01: Неприличен роман” на Ивайло Борисов не е книга, която можеш просто да подминеш с безразличие.

Трябва да се оставиш ТЯ да премине през тебе.
 

Бранимир Събев




Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *