Неприличен роман от Ивайло Борисов

|
Издателство "Колибри" представи първия роман на Ивайло Борисов, озаглавен "О1. Неприличен роман". Представянето премина в рамките на клуба "Spirt & Spirit" в Поп-арт кафе в "Одеон" с водещ Георги Ангелов.
Откъси от книгата прочете актьорът Велислав Павлов.
 
Кратки откъси от романа:
Събудих се на пода. Слънцето ми блестеше в очите. Главата ме приболяваше много осезаемо. Огледах се. Станка я нямаше. Вместо нея на четирите легла имаше няколко други съученици. Наоколо се въргаляха празни бутилки и счупени чаши. Не помня как се бях озовал обратно в нашата стая. Сигурно Станка не е издържала на потресаващите ми естествоизпитателски опити от типа „ако това не може да влезе тук, то тогава...“ и ме е изритала. Разбирам я. По-жалка картинка от мен, опитващ се да пъхна меко парче месо неизвестно къде, дишайки тежко, и накрая свършващ с протяжен стон, едва ли сте виждали. Ще повърна само от мисълта. Мисълта за сефтето си. Виждали ли сте човек, направил сефте без секс? Ето ме. От Гинес могат да дойдат да ме регистрират.
***
Известно време след излизането от казармата отново бях там, откъдето тръгнах. Само родителите вече ме гледаха малко по-кисело, защото, знаете, „На Попови синът им е на твоите години и си има и хубава работа, и семейство направи, и детенце чакат напролет!“ А аз нямах хубава работа, нито бях създал семейство, още по-малко пък чаках дете, опазил ме Господ. Ама сигурно защото не бях на Попови синът. Да го еба в модела за подражание. Затова цялата държава за нищо не става. Защото всички вземат пример от на Попови сина или на Неделчеви дъщерята, която на 22 години е неврастенична, уродлива майка на второ дете, пушеща цигара от цигара.
***
Същата вечер Аксиния направо ме спука. Топките ми станаха на мекици. Работата обаче беше там, че през това време си представях Ада. И не просто как я еба, а, извинявам се за този профански, отдавна загубил смисъл израз, правещ ме да изглеждам като глупав зубър, я любя. Не можеш да ебеш ангел!
***
По някое време на вратата започна да се звъни упорито. Да се звъни и да се блъска. С викове „Отворете, полиция!“. Няма такъв цирк! Сигурен бях, че пред вратата щях да намеря тържествуващи всички съседи. Със свирки в устите, знаменца и балончета щяха да ме изпратят в последния ми път.

Бързо хвърлих ножа в чекмеджето и се запътих към вратата. Докато хващах дръжката, чух гласа на Цецка, която просъска на някого там: „Има мачете!“

В момента, в който отворих, се случи онова, което съм гледал само по телевизията – едни хора с маски ме хванаха, хвърлиха ме на цимента и ми сложиха прангите, крещейки „Лягай долу“ и „Не мърдай“. Няма такъв цирк, батко! Все едно съм педофил или имам 5000 шпиндела с нелегален Windows. Добре, че нашите ги нямаше наоколо да гледат, че щяха да получат инфаркт!

С извити ръце и натисната надолу глава ме помъкнаха към лендровъра. Тотално падение. Не знам само как нямаше журналисти наоколо, но благодаря на Бога за това!

Натъпкаха ме отзад и с пуснати сирени се юрнахме нанякъде. По някое време не издържах и казах:

- Не се излагайте бе, няма да ви донеса бонуси за заловен престъпник на годината!

Вместо отговор получих отлично оттрениран юмрук в устата. Устната ми се сцепи и потече малко кръв. Разсъдих мъдро, че с любезните господа е по-добре да не си общуваме занапред.


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *