Нешо Бончев и Българското възраждане

|
Боян Ангелов, „Нешо Бончев в контекста на Българското възраждане” (Издателство „Богианна”)
"От критиката се изисква една гола истина..."
Христо Ботев
 
Искреността и строгостта на критическите заключения са неотменни личностни качества на възрожденеца Нешо Бончев. Той е основоположник на съвременната българска литературна критика и оценките му, понякога крайно сурови, помагат да се проправи пътят за талантливите творби и да се спре разпространението на бездарието и псевдолитературата.

Боян Ангелов в новата си книга „Нешо Бончев в контекста на Българското възраждане” разглежда в историко-философски порядък онези творби на великия панагюрец, които го формират като литератор, естетик, общественик и педагог.

Възпитан от ранно детство в свободолюбие и непокорство, Нешо Бончев остава такъв през целия си живот – рязък и емоционален, безпощаден към пошлостта и невежеството. Той се възхищава от образците на класическата античност, докоснал се е до тях в аудиториите на Киевската духовна семинария и Историко-филологическия факултет на Московския университет. От Русия наблюдава с горестен гняв злочестата съдба на съотечествениците си, чезнещи в сянката на османския полумесец. В тази своя втора родина той вижда истинския закрилник на българите. В нея оформя своите високи критерии за красиво и възвишено, за художествената форма и естетически вкус. Ала авторът на изследването посочва, че Н.Бончев не остава в плен на панславизма и не се превръща в отрицател на западноевропейската култура, а защищава свободната човешка воля във всички нейни аспекти. Никога и по никакъв повод Нешо Бончев не отправя нападки към Русия, чиито поданик е и където живее повече от двадесет години. Московският българин тъгува за отечеството си, но свободният му дух не може да се примири, че ще загуби своето лично достойнство и вътрешната си свобода, ако се завърне там, където „не дохожда приток от питомний живот на Европата”.

Авторът на монографията Боян Ангелов и има трайни интереси в разработването на историко-философските процеси през периода на Българското възраждане. Чрез проследяване на жизнения и творчески път на Нешо Бончев той анализира и значението на Панагюрище като един от важните български възрожденски центрове, приноса на българите от московския кръг в десетилетията преди Освобождението, ролята на читалищата като центрове на просвета, култура и революционна дейност.

Книгата съдържа три основни раздела: „Възрожденско Панагюрище като морално законодателство”, „Критиката към списание „Читалище” и „Пространствата на вътрешната свобода”. В първия раздел авторът определя мястото на Нешо Бончев сред плеядата панагюрски възрожденски дейци, разкрива дружбата му с Марин Дринов и значението на преведените и публикувани в московски издания статии за зверствата на османския поробител при потушаването на Априлското въстание.

Ако Марин Дринов е целенасочен и безкомпромисен в преследването на своите цели, то Нешо Бончев е по-емоционален и невъздържан. Не се съобразява с условностите, готов е да рискува по всяко време кариерата си, за да бъде в по-голяма полза на своя народ. Прави практически опити за образователна реформа. Дори за известно време живее със заблудата, че планът на Митхад паша за сливане на българските с турските училища ще донесе полза за народа ни.

Вторият раздел от монографията анализира критическата статия на Нешо Бончев за първите единадесет книжки на възрожденското списание „Читалище” с главен редактор Марко Балабанов. Тази статия е публикувана в „Периодическо списание” и озарява като мълния интелектуалния кръгозор на българите в Цариград и Болград, Букурещ и Одеса, Москва и Браила. Реакциите са в амплитудите от възхитителни поздравления до бурни изблици на омраза и нетърпимост. Стефан Бобчев страстно опонира на Н. Бончев и го обвинява в употреба на „нелепи сатирически изговори”, но в защита на панагюрския възрожденец застава Христо Ботев, според когото „от критиката се изисква само една гола истина...”.

Боян Ангелов се спира и на преводаческите умения на Нешо Бончев, който прави достояние на българския читател драмата „Разбойници” на Шилер, повестта „Тарас булба” на Гогол, части от творби на Омир и Херодот. Като свои близки и неотложни творчески планове Бончев е отбелязал преводи на „Вилхелм Тел” на Фридрих Шилер, драми и стихове на Гьоте, „Рай” от Данте Алигиери, но коварната туберкулоза отнема жизнените му сили и дни преди подписването на Сан Стефанския мирен договор през 1878 г. склопява очи далеч от родината си.

Нешо Бончев в контекста на Българското възраждане” от Боян Ангелов е книга, която без съмнение допълва духовния и интелектуален портрет на един от най-заслужилите български деятели с неоспорим принос за превръщането на българската нация в неотменна част от европейската цивилизация през втората половина на ХІХ век. Книгата е посветена на 170-годишнината от рождението на видния възрожденец.
 

Славимир Генчев







Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *