Николай Кънчев: Докато го има езика, ще го има и племето…

|

Интервю на Стоян Терзиев, взето по време на пловдивската премиера на книгата на Николай Кънчев "Избрани стихотворения 1965-2006" (Изд. "Жанет 45", 2006 г.)


 

Николай Кънчев е роден през 1936 г в с. Бяла вода, Плевенска област. Забранен е за публикуване между 1968 и 1980 г. Първата му стихосбирка "Присъствие" излиза през 1965 г. Следват "Колкото синапеното зърно" (1968 г), "Послание от пешеходец (1980 г) и още 23 книги. Преводач на известни поети като Анри Мишо, Андре дю Буше, Кенет Уайт, Жак Дюпен и др. Николай Кънчев е и сред най-издаваните наши поети в чужбина. През 2001 г. е приет в Световната Академия на поезията.


 
- В антологията са събрани стихотворения от един 40-годишен период. Има ли някакъв критерий, по който човек да познае дали едно стихотворение е писано преди 38, или преди 2 години примерно?
- При руските класици винаги присъства датата. При нас това не е прието. Когато става дума за антология, датата може би има значение само за изследователите. За читателите - не. За тях е важно само стихотворенията, които са като проявени филми, да изглеждат добре. Пенчо Славейков е казал, че с бастуна ще скочи от гроба си, ако някой му издаде събрани стихотворения плюс тези, които той си е избрал. Въпреки че той е писал много и е голям поет. В моята антология има стихотворения, които се обединяват от асоциативния поток. Както казва литературният критик Светлозар Игор, стихотворението "Постскриптум", с което антологията завършва, е от края на втората ми книга (бел. ред. "Колкото синапеното зърно", 1968 г.). Въпрос на композиция при подготвянето на книгата за печат.
- Г-н Кънчев, защо дарбата е толкова морално опасна за един мъж, колкото красотата за една жена, перифразирайки Далчев?
- Аз просто цитирах Далчев, защото това е доказано. Ако трябва да перифразираме в по-краен смисъл, ще се получат некрасиви за жените думи, които се отнасят и за мъжете. Но в нашата практика от десетилетия, дай боже, в следващите години да не е така, е доказано. А и всеки човек би трябвало да бъде внимателен в избора си как да живее. Не е толкова трудно, защото знаем какво е зло и какво е добро. Но е опасно, защото съблазните съществуват и ние се поддаваме.
- Казвате, че докато го има езика, ще го има и племето...
- Да, изчезне ли езикът, изчезва племето, т. е. народът. Казвам го не като надежда, а като завет за нас и за младите, които тепърва започват да пишат. Един език е неизчерпаем, има много пластове. Символистите откриват музиката и асоциативността, други поколения - метафоричността. Езикът е богат като мина.
- Вашият съвет към младите пишещи?
- Да си отглеждат дарбата според това, доколко я усещат. И да спазват това, което казах преди малко - да не се поддават на съблазни. Артистът има право да бъде известен, но да не бъдат тщеславни. И да не забравят, че всичко се случва - често и лоши неща. Трябва да издържат на съдбата и, дай боже, тя да е благосклонна към тях.
- Имате вид на толерантен човек и вероятно сте такъв в действителност. Но сте били и сред забраняваните поети у нас. И в този смисъл - кога един поет трябва да изостри перото си? Кога изпод него трябва да изхвърчат искри?
- Имаше един такъв израз навремето: "Еди-кой-си написал остро и силно гражданско стихотворение". Просто трябва да се пише, без да се търсят "силови" изрази. А когато състоянитето на поета е "силно", тогава - да, въпрос на спонтанност при писане на стихотворението.
- Използвам срещата си с вас и не мога да не ви попитам: вие сте основен преводач на Кенет Уайт у нас, познавате ли го, какво ще кажете за този поет, забулен в тайнственост? Между другото вие с него сте и на една и съща възраст.
- Той ли? Ами! Той е много комуникативен. Има написани три книги с интервюта, които е давал за медиите. Не се крие, той е много открит, весел... Макар че синдромът на "радостното познание" не е негов само, той е и на Ницше. Срещали сме се неколкократно с Кенет Уайт. Преди време му бях пращал и мои стихове. И чрез тях той е одобрявал аз да съм му преводач. Сега ми идва в главата един спомен с Кенет Уайт. Веднъж, като пихме с него, той се заинтересува как пият българите и аз му рекох: "Пием за нашите деди, по стар прабългарски обичай." Събираме си, говорим си и си пием. Е, не му казах за това как Дядо Либен и Хаджи Генчо се поскарват, като спорят за "ингилизката игла", тъй като Кенет е шотландец. Та така - българите пием, за да си общуваме. Понякога, унесени в приказки и спорове, дори забравяме чашата и тогава някой се провиква: "Кой каза наздраве?". Кенет Уайт беше много изненадан от този факт. И тогава аз проверих - 11 народа съм изследвал досега и нито един от тях няма такава наздравица. Значи това е една чисто българска наздравица. Понякога в края на своите писма до мен Кенет Уайт завършва шеговито: "Qui as dit Nazdrave" (бел. ред. - фр. - "кой каза наздраве").
- Това, че харесвате Кенет Уайт, единствената причина ли е да го превеждате?
- Аз харесвам и други поети, които са много различни от Уайт. При него тази отвореност, свежест на виждането ми харесва. Той открива нови пространства, в които да влязат и други поети. А иначе Рене Шар, Анри Мишо са моите любими поети. Но безусловно Кенет Уайт е сред добрите световни автори.
- И накрая - какъв спомен за Пловдив пазите?
- На младини идвахме много често в Пловдив. И с жена ми, когато бяхме приятели още. Навремето, струва ми се, беше 1975 г., тук, в Пловдив, си купих "Записките..." от Захари Стоянов на издателството "Христо Г. Данов". Много спорове на маса сме разрешавали с тази книга. И неслучайно - съставителят й беше Николай Генчев. А от "Записките..." във времето са отпадали много неща - била е цензурирана, значи. Но не и това издание на "Христо Г. Данов".
Спомням си и старата антикварна книжарница на площада. От нея си купих едно старо, старо издание на американския писател Дейвид Хенри Торо - някъде от 30-те години.
Спомням си старите кафенета, сладкарници. Между другото има ли го още пловдивското ашуре, а? (бел. ред. - турски сладкиш с нишесте, варено жито и сироп).
- Има го, да. В турската сладкарница на "Джумаята".


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *