Нова европейска драма или голямото изобличаване

|
Звучи ли невероятно демагогията, манипулацията и насилието да завладеят изкуството? И като говоря за насилие, имам предвид не само буквалното му значение, а и премерената насилствена тактика за за налагането на никому ненужното ново господство. Течение, тенденция, революция, мода, новаторство, оригиналност, друга чувствителност и форма заедно с етикетите „нова европейска драма” и „театърът, който шамаросва”, и други не толкова важни жаргонни наименования, обозначават един проблемен феномен от най-близкото минало.
Това е основната тема на книгата на хърватската театроведка Саня Никчевич – „Нова европейска драма или голямата измама”. Наред с това е изложена характерната за нея смела и лична позиция, но не само в есеистичен и естетически похват, а и като задълбочено, аргументирано и борческо изследване. Целта е не само удовлетворение от изказаното мнение, а „представяне на различни становища за театъра”, които да помогнат за формирането на собствен вкус и усещания у студентите. За да не се влияят от модата, наложена от модерното изкуство, да са способни на трезви решения, собствени идеи и убеждения. Единствено по този начин е възможно да се очертаят различните пътища, по които поема изкуството, кои от тях да продължат да се развиват и кои имат смисъл.
Саня Никчевич успява по логически и емоционален начин да прокара възмутеното си и разтревожено виждане, споделяно от мнозинството сред публиката и театралите. Докато малцина са защитниците на това драматургично явление. Драматургия на самоцелно насилие, „на кръв и сперма”, дрога, извратени сексуални отношения, без разказ, образи и емоции. Драматургия, която иска да внуши, че истинският свят е този на злото, на подменените ценности, на търсените болка и мъчения, на изгубени и объркани души. Единствената съществуваща реалност е тази на слабите и силните, жертвите и насилниците, на мрака и жестокостите, на проститутките, убийците и самоубийците, хомоиндивидите. И всичко това разкрито и описано без основателни причини и мотиви, без заобикаляща картина за живота на тези герои и обществото им, надпреварвайки се за по-голямо скандализиране и погазване на морални и хуманни устои.
Въпреки че тази вълна, тъй като все пак не отразява духа на времето, не се установява за дълго, няма истински успех и цялата шумотевица се оказва само медийна и режисьорска спекулация, оставя след себе си трайни последици. Тя заварва и наследява положението, в което писателят, драматургът е нежелан, прогонен, отритнат и връща същата тази ситуация. Почти с нищо не е помогнала за решението на този проблем. С контекста, механизмите на действие, историята за насилствено присвоената власт и опровергаването на една илюзия ще се запознаете подробно сред страниците на тази книга.
Тя е написана увлекателно, компетентно, със страст, прилага много интересни примери, няма нищо общо със сухия, неразбираем научен стил. „Ако ясно очертаем механизмите, които ръководят живота ни, сигурно можем да поговорим и за това какво играем и защо, от какво се нуждаем, кое е самобитно, кое ни е наложено изкуствено. И когато в бъдеще ни залее някоя нова вълна тенденциозни пиеси, бих искала театърът ни все пак да се придържа към истинските ценности, а не сляпо да следва модата.”
„Величието” и всички абсурдни заблуди около този нов стилов театър се обясняват най-добре от факта, че привържениците и основоположниците му се отричат от него и променят своя творчески мироглед. Един от писателите, Хароурър, признава, че е поема в друга посока, защото „чувства, че трябва да се занимава с по-значими теми, отколкото ми позволяват театрите, да стане по-добър писател”. А Биляна Сръблянович изобщо не иска да я причисляват към писателите от това течение. Режисьорите се завръщат отново към класиката и на практика всеки е надраснал себе си, с което причинява смъртта на „новата европейска драма”. Но колкото и незначима и отвратителна да е тя, не може да бъде пренебрегната, забравена или изтрита.
А в България тепърва отскоро започнаха да навлизат тези пиеси. Принципът на това течение много ми напомня за чалгата, само че няма кой да го осъзнае, да напише книга и да се отрече от нея. Тя поне не е с толкова мощни европейски измерения и не е обект на купища награди.
 

Вилия Моновска




Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *