Новият албум на Mental Architects – измерение, изградено от звук и въображение

|
В последната събота от май, в столичния клуб “The Box”, след три години нелегалност музикантите от Mental Architects представиха новия си албум "Patience Communication Understanding Go". Нов беше не само албумът. Всъщност тази вечер видяхме една нова, абсолютно непозната група, макар името и съставът да бяха същите като на онази банда, която спечели първия конкурс Jack Daniels Battle Of The Bands през 2008 г.
Нови бяха и мисленето, и излъчването, и музиката. Защото с този свой шедьовър тези “архитекти на душата” заявяват нещо много повече. Заявяват своята абсолютна уникалност.

Слизам бавно в тъмните дълбини на “Кутийката”, с риск да се спъна и запремятам по стълбите. Въобще не подозирам, че спускането ми в клуба е елементарно в сравнение със спелеологичния фестивал, който ме чака след минути. Оглеждам се, за да си избера място, и откривам, че сцената някак се е “попреместила”. Точно в средата на помещението върху дебел килим (например чипровски?) е наредена огромна купчина инструменти. Постепенно, когато очите ми свикват със светлината и липсата й, откривам фини артистични детайли. Символиката на числото три е навсякъде - замразените сякаш барабани, мястото на басиста (допълнено с клавир, ефекти и лаптоп), и мястото на китариста (обсадено от педали и ефекти) са подредени в триъгълник, с лице един към друг; една ножица с три дръжки и три остриета виси нарисувана на кожа за каса; три вида мърчандайз ме чакат на щанда - тениски, дискове и значки, и това са само някои от съвпаденията... Приглушените разноцветни светлини проблясват от барабаните и рисуват върху инструментите, едно притихнало очакване се е стаило из околните тъмни кътчета.
Точно в осем часа тримата “архитекти” влизат в този арт-кът и постепенно заемат местата си и започват да се окичват с боеприпаси. Поглеждат се... и спокойствието свършва.
Да се описва музика е принципно предизвикателство за всяко перо, но това, което последва е трудно описуемо дори и от взвод импресионисти.
Първият удар от парчето "Ash on Your Tongue" е толкова мощен и агресивен, че една все още стенографираща част от мен отбелязва - страхотен баланс на звука. След няколко такта обаче успявах да възприемам само музиката, а мисленето и оценките на детайлите се стопиха в небитието.
Масивните бийтове на Макси (барабани) сякаш откъртиха помещението и го запратиха нанякъде. Резки контрасти - ту тихи и нежни тонове на китарата, ту неистов рев на всички инструменти. Пропадане и издигане. Никога не стъпваш на твърда земя дори и в паузите. Изобилието от идеи и мелодии сякаш не свършваше - една китара, върху нея втора, която свири друга тема, трета, пета, и най-отгоре сола - един градеж от множество инструменти върху солидните основи на сплотените ритми на баса и барабаните, и още други, неуловими детайли... We shall make each other, както са казали самите музиканти. След второто парче разбрах защо името им е Mental Architects. Всички сякаш се пренесохме някъде другаде, музиката изграждаше пространството, създаваше хиляди образи, заключваше те натясно, а после те пускаше в океана. Това беше звуковият вариант на адска дрога, беше дълбока и безпощадна психотерапия. Осемте парчета (седем авторски и един кавър на Pink Floyd), продължиха сякаш цяла вечност, и когато осъзнах, че концертът е свършил, тримата вече приемаха поздравления и се прегръщаха с публиката.
Едно от впечатляващите неща, които след края постепенно изплуваха в главата ми, беше страхотното единение между момчетата, изключителния синхрон и отношения, които могат да съществуват мисля само между много сърдечни и близки приятели. При всеки удар или “счупване” на ритъма, тримата отразяваха това не само с инструменти, но и с очи, с тела, с движение, което излъчваше неизчерпаема енергия и споделяне. А не беше, като да няма какво друго да правят, освен да подскачат и викат заедно: Ники свиреше на бас и на клавир, но и непрекъснато сменяше ефекти, понякога едновременно и с ръце и с крака; китаристът Тони почти непрекъснато танцуваше върху ефектите, докато като свиреше леещи се рифове и мелодики, понякога имах чувството, че всеки един отделен тон е с различна бленда; Макси трудно можеше да бъде фокусиран - ударите му бяха като нанесени с цяло тяло, а не само с ръце и крака, в един момент сякаш участваше в някакъв нескончаем боксов мач със самия себе си, а след това съвсем нежно поглаждаше чинелите.
На този концерт успях да разбера нагледно смисъла на поговорката - “Едно е да искаш, друго е да можеш, трето и четвърто е да го направиш”.
През годините много често съм попадал на въпроса кое е по-важно за един музикант и въобще човек на изкуството - подготовката или въображението, идеите или изпълнението? Казано по-просто - дали владееш супер инструмента си, но не можеш да изплюеш и една нота, различна от добре заучените партитури, или пък имаш гениални идеи, но едва ги избутваш до третия такт? Истината винаги е била в постигането на баланс, на подходяща сплав между умения и дарби, между изразните средства и това което изразяваш.
Тези две стъпки са отдавна история за момчетата от Mental Architects. Те са стигнали до трето, по-високо стъпало в своето развитие - там, където уменията и идеите са само средство да изразиш сърцето си. Така се получава една изключителна сплав от концентрация, сила и въздействие. Получава се едно колосално новаторско достижение на световно ниво. Получава се Patience Communication Understanding Go.

Mental Architects са:
Николай Рангелов - бас/ електронни
Антон Велев - китара
Максим Стоименов - ударни/ електронни

Можете да слушате албума "Patience Communication Understanding Go" на официалния уебсайт на групата.
 
Сет-листът на концертното изпълнение:
01 Ash on Your Tongue
02 Count to 11
03 Get Busy Playing or Get a Job
04 We Shall Make Each Other
05 One of These Days (Pink Floyd cover)
06 Here is Where Where Better
07 Puff. We Can Do That
08 Go!
 

Мирослав Моравски



Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *