Новият закон за научните звания

|

Българските учени трябва да влязат в Европейския съюз с добро самочувствие на съвременни хора


 

доц. д-р Любима Йорданова


 
Тези дни ще бъде внесен от депутат в Народното събрание законопроект “Закон за научните звания и образователната и научната степен доктор”. 34 години Законът за научните степени и научните звания от 1972 г. чака да бъде обновен. Днешната българска наука се движи с 34 години закъснение от световната. Такава е печалната констатация.
Законопроектът беше подготвен още през 2004 г. от Инициативен комитет “Учени за НОВ закон за научните степени и научните звания” и внесен като петиция на учени в парламентарната Комисия по жалбите и петициите на гражданите на 39-тото Народно събрание в изпълнение на конституционните разпоредби. През есента на 2005 г. същото упражнение отново беше изпълнено в 40-тото Народно събрание. И отново председателят на Комисията не се отнесе с необходимото внимание към промяната на научното законодателство в България. Законопроектът е само споменат в протокол № 6/ 26.10.2005 г. на Комисията по образованието и науката от председателя й. Не го вдъхнови и Мониторинговият доклад на Европейската комисия от 25.10.2005 г., която постави българските учени в “жълтата зона”, изискваща по-големи усилия от страна на българските власти.
През 2006 г. Инициативният комитет от български учени вече наброява 20 души.
 
Кои са основните принципи, залегнали в законопроекта:
деполитизация и деидеологизация на науката и висшето образование, никоя партия или идеология не може да им налага изискванията си,
децентрализация и либерализация на науката и висшето образование в духа на европейските изисквания и отпадане на централизираните административни структури като Висшата атестационна комисия и Централно управление на Българската академия на науките; модифициране на службите с изграждане на Институт за европейски изследвания и Европейски информационен център по фондовете с преквалификация на административния персонал след допълнително обучение,
създаване на ясни, лесни, прости и бързи процедури за израстване в науката – три стъпала при асистентите и хабилитация чрез професура, предшествана от защита на докторска дисертация,
въвеждане на институцията Омбудсман в науката, който да съветва кандидатите на всички етапи от процедурата,
въвеждане на Специализирана тричленна научна комисия и апелативна Специализирана петчленна научна комисия по места – във висшето училище, в научния институт, които избират кандидата за научно звание и присъждат образователната и научната степен на базата на писмена научна аргументация за приноса му,
създаване на Национален регистър на хабилитираните лица, от който чрез жребий се избират рецензентите сред учените по специалността,
препоръчват се засилени контакти на българските учени с учени от европейската и световната наука за съвместна работа, при рецензиране на трудове и участие като членове на комисии (физически или виртуално чрез мейл или участие в обсъждането чрез чат-рум или видеоконтакт),
хармонизация с европейските документи, отнасящи се до равните възможности на учените от различните региони на страните-членки на Европейския съюз.
 
Мотивировка
Реформата във висшето образование и науката в Република България ще бъде извършена на два етапа, тъй като през 1949 г. науката и висшето образование в България са били изкуствено разделени в паралелни структури, които сега е трудно наведнъж да се обединят. След разформироването на Централното управление на БАН научните институти ще продължат да съществуват и се развиват като автономни звена на науката, отделно от университетите. Тъй като в европейската практика науката и висшето образование са съсредоточени в университетите, се препоръчва още на този първи етап да започне сближаване на научните институти с университетите чрез съвместни разработки по европейски проекти, проекти с бизнеса и т.н. На втория етап научните институти ще бъдат интегрирани в университетите – в намален, но високотехнологизиран състав.
Болонската декларация от 1999 г. препоръчва създаването на Европейско пространство за висшето образование, което да заеме централно място в цялостното развитие на европейския континент. Образователната политика трябва да бъде съгласувана и съпоставима, сравнима, организирана в два основни цикъла. Да се разработят съпоставими критерии в областта на оценяване на качеството, като се отчитат разнообразието от езици, култури, национални системи за образование, както и принципите на университетската автономия.
Инициативата е-Европа на Лисабонската стратегия от 2000 г. е динамична програма за ускорено придвижване на Съюза към новата итономика на познанието. Тя предвижда и амбициозна програма за цифрова грамотност и осигуряване на достъп до Интернет за всички учебни заведения в Европа, както и създаване на Европейско изследователско пространство.
В Комюникето от конференцията на европейските министри, отговарящи за висшето образование в Берген 2005 г. се казва: “Отчитайки факта, че висшето образование е пресечната точка на изследванията, образованието и иновациите, то следва да се разглежда като ключ към конкурентноспособността на Европа”.
В нашия законопроект добрата българска традиция, култът на българина към знанието и високите технологични и качествени изисквания на европейската наука се съчетават в хармонично цяло за доброто на българската образователна система в сферата на висшето образование и науката.
Българските учени трябва да влязат в Европейския съюз с добро самочувствие на съвременни хора. Повече инфо: ljubima@abv.bg
Предвид спецификата на проблематиката учените от Инициативния комитет препоръчват на Комисията по образованието и науката законопроектът да бъде приет при облекчена процедура на едно четене от Народното събрание. Всеки опит да бъде отложено във времето приемането на нов закон, регулиращ присъждането на научната степен и научните звания на българските учени, ще усложни отношенията в академичната общност и ще изнесе конфликта до ресорните комисари в Европейската комисия – комисар Ян Фигел, комисар Яцек Поточник и комисар Вивиан Рединг, както и комисаря по разширяването Оли Рен.
 

Документи:


Съвместна декларация на европейските министри на образованието (Болонска декларация), 19 юни1999, Болоня;


Европейски съвет от Лисабон – стратегия за икономическо и социално обновление на Европа, 23-24 март 2000, Лисабон (Лисабонска стратегия);


Европейското пространство за висше образование – постигане на целите. Комюнике от конференцията на европейските министри, отговарящи за висшето образование, Берген, 19-20 май 2005 г., Берген www.bologna-bergen2005.no



Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *