Ново издание на “Калила и Димна” от ИК “Жанет 45”

|
"Това е книгата Калила и Димна". Съставена е от притчи и разкази на индийските мъдреци, които се стремели чрез тях да намерят най-красноречивите слова за смисъла, който желаели. Мъдреците на народите от всички времена искат да бъдат разбрани, измислят различни хитрости и търсят начини да отстранят недъзите. Така и индийските мъдреци, подтикнати от същия стремеж, съставили тази книга и изложили същността на нещата на красноречив и изкусен език, вложен в устата на птици, животни и зверове.
С това били постигнати две неща: мъдреците намерили пътища и бродове за думите, а книгата съчетала забавата и мъдростта. Умните я вземали заради мъдростта й, а глупавите заради забавата. Що се отнася до юношите и всички, които учат, те старателно я четели и лесно я запомняли.”


Така започва тази стара прастара индийска книга, знаменитата “Калила и Димна”, но не това е рожденото й начало; с тези думи я представя на читателите си нейният преводач от пахлави (староперсийски) на арабски Абдуллах бну ал-Мукаффа. Защото индийският първоизточник изчезнал безвъзвратно. Преди това обаче бил преведен на пахлави. Но после и староперсийският превод изчезнал. Ала преди да изчезне бил преведен на арабски през 750 година. И оттогава насам, вече хиляда двеста петдесет и девет години “Калила и Димна” шества по света, превеждана от арабския превод, който е придобил стойност на оригинал. И в този смисъл тя е дело на преводачите, плод на изкуството на превода.

Удивително е преданието за “Калила и Димна”. Според него лекарят Барзауи се явил пред персийският цар Анушируан и му разказал, че в индийските планини има една трева, от която ако се приготви лекарство и се напръска с него мъртвец, той ще оживее. Царят изпратил Барзауи да намери от тази трева. Той пребродил всички планински пътеки на Индия, опитал всичките й треви, но такава трева не намерил. Тогава открил най-стария и най-учения измежду всички мъдреци. Когато го попитал за чудотворната трева, ученият казал: “Планините – това са науките, мъртъвците – това са непросветените, а тревата – това е “Калила и Димна”, която ги изтръгва от мрака на незнанието.”

Изданието на ИК "Жанет 45" използва като свой първообраз изящното египетско издание на “Ал Маариф” от 1941 година с оригиналните илюстрации на Роман Владимирович Стрекаловски.
 
За кого е създадена тази книга?

На този въпрос отговорът е: За всички. За децата – за да се учат на ум и разум от притчите на “Калила и Димна”, поднесени на достъпен език и в увлекателна форма. За младите – за да следват пътя на разума. За старите – за да препрочитат натрупаната мъдрост и да размишляват върху изминатия от тях житейски път.

За царете и държавниците – за да управляват със светъл ум и щедро сърце.

За писателите и за поетите – за да черпят сюжети и форми, защото, както казва арабистката Бетси Шидфар, “Калила и Димна” обходила целия свят, като оказала огромно влияние на литературите на много страни и породила многобройни подражания и преработки, дала възможности за развиването на много жанрове и вдъхновила писатели от страните на Европа, Азия и Африка през различни векове да пишат за същото, за което повествува “Калила и Димна”.

“Калила и Димна” не е книга, която се чете на един дъх. Четеш я бавно, връщаш се, препрочиташ я, многократно четеш сентенциите, стараеш се да запомниш крилатите фрази, препрочиташ забавните ситуации, в които изпадат героите й, за да се посмееш, и така, постепенно, книгата ти става настолна. И като потвърждение на тази мисъл сега ще ви представим извадки от книгата:
 
“Разумът е залог за всичко добро. Той се придобива чрез опит и учение и е скритата природа на човека, спотаен у него, както се спотайва огънят в камъка или в дървото. Не можеш да го видиш, докато нечия ръка не изтръгне искра. Но стане ли това, виждаш тогава и светлината, и пламъка. Така и умът – спотайва се у човека, докато не го открие учението и докато не му даде сила опитът. Укрепне ли веднъж обаче, той започва да управлява опита, става опора на учението и отличителен белег на всяко нещо, пропъжда всяко зло. Няма нищо по-добро от ума и образоваността.”
 
“И казват, че никой не бива да мери ръст с две неща: знанието и смъртта.”
 
“И казват: наистина учението откроява ума, както маслото, подсилва огъня и увеличава светлината от него. Знанието издига онзи, който го притежава, както се издига нагоре топка от удара на силен мъж.”
 
“…при всичката радост и красота, в приятелството има много мъки, и страдания, и тъги; после всичко свършва с разлъка. Като черпак, от който се ползват; докато е нов и здрав загребват горещата супа, а счупи ли се – захвърлят го в огъня. О, душа, да не те подтикне връзката ти със семейството и близките ти и търсенето на доволството им да се посветиш на онова, посвещаването на което за тебе е гибел, и следователно ти ще бъдеш като горящо благовоние, чието благоухание отива за другите, или като фитил, който изгаряйки свети за другите.”
 
“Земният живот е като солената вода – колкото повече пие жадният от нея, толкова повече се усилва жаждата му. Той е като оглозгана кост, докопана от куче; почувствало в нея мириса на месо, кучето продължава да я дъвче и колкото повече я гложде, толкова повече усилия му струва, докато най-сетне си разкървави устата, а трудът му с нищо друго не се възнаграждава, освен с израняване и разкървавяне на устата. Животът е като ястреб, захапал къс месо, а около него са се насъбрали птици и той с усилие се брани, докато накрая го изплюе, измъчен и уморен. Или като гърне с мед, на чието дъно има отрова – този, който вкусва от него, получава кратко удоволствие, а на дъното е смъртта от отровата. Или като сънищата, които носят радост на спящия, но щом се събуди, секва радостта му. Или като мълния, която за миг осветява небето и изчезва, а тоя, който се е надявал за светлината й, остава в мрака. Или като копринената буба, която, колкото повече се омотава в пашкула си, толкова по-плътни стават намотките и толкова по-далече остава тя от изхода.”
 
“Както езикът губи силата си поради изтощеност на сърцето, така храбростта е нелепа, когато умът греши. Умът и храбростта вървят ръка за ръка и ако едното се загуби в борбата, другото е безсмислено, но умът трябва да взема връх над храбростта. Защото много неща се разрешават само с ум, ала нищо не се постига без ум.”
 
“…обикновено низките и страхливите винаги завиждат на доблестните и достойните, защото те им пречат. Откак свят светува невежите завиждат на учените, подлите – на благородните и злите завиждат на добрите.”

 

По материали на ИК "Жанет 45"



Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *