Нов сборник с разкази от Кристин Димитрова

|
Шест години след "Любов и смърт под кривите круши" Кристин Димитрова зарадва почитателите на хубавата българска литература с нов сборник разкази "Тайният път на мастилото". Заглавието е на българския пазар от 8 март, издание на ИК "Обсидиан".
Млада жена купува всеки ден един и същ вестник, макар че политиката не я интересува. От страниците му обаче получава съобщения, които са отправени специално към нея... Професор погрешка набира телефон, който го свързва с дискретен клуб за сбъдване на желания... Убийство, “заровено” заедно с жертвата преди години, излиза отново наяве с една снимка... Старица се влюбва в екранен красавец и поставя живота си в опасност...

Новата книга на Кристин Димитрова се чете на един дъх, но героите й имат странното качество да се заселват в ума. Намират си място сред мислите ни, донасят куфарите си с мечти, кроежи и страхове, и подхващат разговор с вътрешния ни глас. И наистина, те са общителни. Мнителни. Практични и безразсъдни. Приличат на съседи, колеги и приятели, които познаваме. Или по-точно, които си въобразяваме, че познаваме. Изправени са пред проблем, най-често създаден от самите тях, но по-голям от тях. И тук идва една особеност, характерна за прозата на Кристин Димитрова: нещата имат двойно дъно. Лесните обяснения са наивност, която не можем да си позволим.

Разказите в “Тайният път на мастилото” са напълно самостоятелни, ако се четат поотделно. Събрани между кориците на книгата обаче, те разкриват едно неочаквано свойство. Свързани са. Случки от един разказ намират продължението си в друг. Маловажни герои от една история се оказват главни в друга. Предмет, забравен в “Черните страници” бива намерен в “Лебедово езеро”. И така отделните истории се сключват в лабиринт, който щрихира една по-голяма история на ново ниво. Всички сме свързани, сякаш казва Кристин Димитрова. Но не е както си мислите.

А защо точно “Тайният път на мастилото”, след като нито един от разказите не се казва така? Вероятно защото във всяка история има по някакъв писмен знак, който препъва героите, изважда ги от равновесието им. Думите променят живота дори на тези, които са забравили колко са важни те. Но виртуозният език в книгата показва, че Кристин Димитрова не е сред тях.
 

По материали на ИК "Обсидиан"



Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *