Нощта на истината

|
На 2 февруари бе премиерата на “Нощта на Кардинала” – новата пиеса на Петър Маринков.
Спектакълът е копродукция на Театър "Сълза и смях" и Драматичен театър “Константин Величков” – гр. Пазарджик и е под режисурата на Владлен Александров. Темата е особено актуална – ширещата се повсеместно корупция и по-точно тази из висшите кръгове на съдебната власт. В ролята на магистрата Бояджиев Атанас Атанасов за пореден път доставя на публиката огромно удоволствие с актьорския си талант. Неговият герой е корумпиран служител, замесен в не една тъмна афера, който съумява без много шум умело да дърпа конците и да направлява всичко в свой интерес. Заплитат се съдбите на хора от различни социални кръгове - иманярят, известен като Кардинала, е убит от съпругата си (Людмила Сланева), докато на парти в дома на Бояджиев си разменят истини за живота две семейства - мафиота Красимир (Добрин Досев) и манекенката Гергана (Станка Калчева) и журналистката Соня (Росица Александрова) със съпруга си неуспелия художник Александър (Пламен Сираков). Всичко, което се случва на сцената, е познато – от ежедневния живот, с чиято бруталност ни заливат вестниците и телевизиите. Авторът обаче изважда събитията от контекста, с който сме свикнали дотолкова, че да го смятаме за банална част от живота ни и дори да преставаме да го забелязваме и като ги поставя на височината на театралната сцена, под светлините на рампата, говори за тях малко по-различно. Подходът му е повече емоционален и предизвиква бурен смях в залата, ала много пъти този смях е през сълзи. Именно това крехко съотношение, в което не взима връх нито драматизма, нито фарсовия аспект на постановка, скрепява забързаната, скоростно въртяща се въртележка от събития и характери на сцената в истински драматургичен шедьовър. Петър Маринков споделя, че спектакълът говори за истината, от която винаги гледаме да се скрием, особено когато е неудобна. А самият той влага в репликите на героите си истина след истина – прости и кратки, но наелектризирани от емоционален заряд изречения, болезнени откровения за съдбите на днешните хора. Но не днешните хора изобщо и по принцип, а тук, в България, в нашата различна от нормалното действителност. Много интересен е подходът на драматурга към душевните дилеми на съвременния човек на изкуството, представен на зрителя чрез художника. Пламен Сираков, който има опит с пиесите на Маринков от участието си в “Ох! или родно капричиозо”, играе блестящо, образът му е ярък и пълнокръвен и въпреки че изобразява неудачник, присъствието му на сцената е повече от забележително. Всичко това, впрочем, може да се каже за повечето актьори в постановката, особено за Добрин Досев, чийто герой, откровеният “лош”, става безкрайно симпатичен на публиката и олицетворява мотива, че голяма част от онези, “лошите”, не са по-лоши от нас самите, такива каквито бихме били на тяхно място, ако имахме тяхната възможност. Сценографията на Димитър Маринков разгръща възможности, за които не сме й подозирали, че може да се предложат от сцената на “Сълзата” – внушителни с размерите си врати, които се завъртат около оста си, за да открият нов свят или друго лице на стария, завъртат се шеметно бързо, подсилвайки и без друго интензивното развитие на действието. С визуалния си език костюмите, дело на Анна Кирилова, сами подсказват характеристиката на персонажите, преди последните още да са си отворили устата. И не на последно място е музиката, композирана специално за спектакъла от Стенли – тя е самостоятелен участник в представлението, допълвайки емоционалното въздействие на текста.
Спектакълът притежава потенциала да предизвика революция – но това едва ли изненадва почитателите на творчеството на Петър Маринков – неговата пиеса “Хиляда метра над морето” става причина за уволнението от “Сълза и смях” на тогавашните му директор и драматург. Голямата доза хумор и самоирония обаче не му позволяват да е потискащ, без да го превръщат в лековата комедия – завиден баланс, с който “Нощта на Кардинала” особено ярко блести на фона на съвременната българска драматургия.
Постановката можете да гледате на 18 февруари.


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *