Нощта отвътре – една нетипична постановка

|
На 26 януари в Сатиричния театър “Алеко Константинов” се състоя софийската премиера на “Нощта отвътре” – авторски спектакъл на младия режисьор Стилиян Петров.
Постановка, пресичаща полетата на сюрреализма, абсурдизма и постмодернизма, изключително различна от спецификата на Сатирата и прелестно експериментаторска. Тя идва след първия проект - “Части от цялото”, който е великолепен спектакъл по мотиви от Радичков, играе се на камерната сцена на същия театър, печели "Икар" на САБ за дебютно представление и номинации Аскеер за поддържащата женска роля на Деляна Хаджиянкова за ролята й на Безпаметната и за авторската музика на Емилиян Гацов. Логично е след такъв дебют развитието да продължи – директорът на Драматичен театър “Апостол Карамитев” – Димитровград предлага на Стилиян Петров да осъществи новия си проект на неговата сцена. Поради ред причини, както казва самият режисьор, този проект се превръща в копродукция. Отначало планирана за камерната сцена, която често приютява по-нестандартни и експериментаторски театрални решения, “Нощта отвътре” в крайна сметка се играе в голям салон, в който част от редиците столове в залата са покрити с безкрайно бяло платно. Спектакълът, обявен предварително в медиите като “постановка по текст на Ина Григорова” всъщност е вдъхновен от голям брой артисти в различни области на изкуството, сред които е и талантливата поетеса. Част от нейни стихове могат да се отличат сред репликите на петимата герои.
Сценографията на художника Венелин Шурелов отново е на ненадмината висота. Всичко се случва в три пространства – една стая, една картина и едно стълбище. Използвани са съвременни технологии, които позволяват да се раздели и прегради сценичното пространство по особено въздействащ на сетивата начин. Картината, която почти оживява и от статична фотография на разплискана водна маса, която, подобно петното на Роршах, навява безброй асоциации в началото на спектакъла, изведнъж се раздвижва и талазите вода заливат зрителите пред нея с контрастни образи, извикани в съзнанието. Зад нея също се случва нещо – един сън, затворен сякаш в малка стъклена кутийка, която, ако я разклатиш, ще посипе плавни водопади от изкуствени снежинки над фигурките в сърцевина й. На сцената се преплитат истории, плавно като снежинките, създават се и се разтапят в контрастни състояния на жега и студ. В съня си една жена вижда мъжа, създаден за нея, а на яве не може да го открие, още повече, че нито тя, нито той могат всичко да си спомнят и сякаш никога няма да се срещнат. Нощта, вечната приятелка на влюбените, им дава възможност да се срещат и да са щастливи. Нощта, мъдра като луната, която ги наблюдава през отворения прозорец, им дава познанието – само тогава те знаят за кого са предназначени, за кого са създадени (една случайна алюзия - не случайно в древен Египет богът на мъдростта е бил бог на Луната). И животът се разделя на две – денем и нощем. Сънят не е загубеното време, той е един друг свят, когато освободените сетива безпрепятствено намират пътя до любовта. Именно сетивността е залегнала в основата на спектакъла и всеки един зрител в залата може да види “нощта отвътре” по съвсем различен, свой начин. Постановката въздейства предимно на възприятията, дори с аскетичното сценично пространство и изчистените костюми, без да забравяме и картината, която не показва нищо друго, освен вода, но там се вижда всичко друго, само не и просто вода.
Актьорите, които участват в проекта, се справят превъзходно със сложната задача да сътворят история, която сякаш се носи извън времето и пространството, очаквайки публиката да я приеме и превърне в своя. Музиката, дело на Емилиян Гацов, също представлява неотделима част от общата атмосфера – като изключим прекалено силното, дразнещо озвучаване на залата. Стилиян Петров е творец с многообещаващ потенциал и вече притежава собствен режисьорски почерк. Всяка отделна част в представлението е изтънчена, изпипана почти до съвършенство – единствено цялостното впечатление обаче се оказва доста по-ниско от нивото на отделните си компоненти, особено сравнено с “Части от цялото”. Има особено силни моменти, но като цяло темата, която все пак се занимава с любовта, сякаш може да бъде много по-добре разработена и разгърната в същия контекст.
 
Следващите преставления са на 2 и 17 февруари.


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *