Няколко думи за “Мавзолей”

|
Получих страхотни препоръки за книгата на Ружа Лазарова „Мавзолей” и побързах да я прочета. Бях определено заинтригувана и очаквах с огромно нетърпение историята на тази млада авторка.
Но малко е да се каже, че бях разочарована. Стилът не се открояваше с нищо особено, повествованието на моменти беше „тегаво”, образите - непълни.
В центъра на романа, както може да се предположи от заглавието, е поставен мавзолеят и - както на места четох - призракът на мумията на Георги Димитров преследвал младата разказвачка, чисто метафорично, разбира се. Това било символ на комунистическата глупост, абсурдност и всеобща лъжа.
Но аз бих попитала друго - сега, когато го няма, тези неща отишли ли са си? Не преследват ли тези духове и „строителите на съвременна България”?
„Мавзолей” не е роман за жертвите на комунизма, това е едно слабо аргументирано и непоследователно изграждане на тезата „антикоумнизъм”. А се начетохме на доста такива.
Очаквах историята да бъде пленителна, искрена и обективна. А последното със сигурност не е. Като нагледен пример за това бих посочила абсурдното твърдение, че комунистите са измислили имена като "Мирослава" с цел пропаганда. Истината е съвсем различна. Мирослава е гръцко име и е носено и от българска принцеса (една от дъщерите на цар Самуил се е казвала така). Да, в действителност значи слава на мира и може да е използвано с цел пропаганда, но все пак има неща, към чиято достоверност трябва да се придържаме.
Не мога да отрека смелостта на Ружа Лазарова да разказва за събитията в България след 1944 година и не мога да не отбележа, че историята й е интересна, защото всеки от нас има роднина или приятел партиец, партизанин, дисидент и т.н.
Просто смятам, че книгите са нашето наследство за идните поколения и не бива да пренаписваме историята погрешно. И много хора, които ще я прочетат в бъдеще и не познават добре историята на България, биха се доверили на подобни автори, вярвайки, че описват действителността.
Аз самата съм твърде млада, за да кажа какво е било тогава, но за подобен род анализи трябва да мине определено време. Разбирам, че авторката е написала книгата, вдъхновена от личната си история, и аз вярвам, че събитията, които описва, са реални.
Не ми допаднаха нейните аргументи, но си струва да я прочетете – защото българската литература има нужда от творци като Ружа Лазарова. А българите – от всички гледни точки за отминалите събития от този период.
 

Силвия Янчева



Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *