Няколко мига време без поета Николай Искъров

|
Шест години, откакто го няма. Шест години време, с които измерваме тъгата си.
За него те нямат никакво значение. Там, в безвремието, сигурно най-сетне е намерил щастливите думи.
ЩАСТЛИВ ЧОВЕК ПРАВИ ЛИ ПОЕЗИЯ?, беше го запитала в едно интервю Румяна Емануилиду. Широка усмивка и пламъчета в присвитите очи, когато отговаря: "Да, и когато я направи, знаете ли колко е хубаво!"
Такъв си го спомням винаги, с тази усмивка и с присвитите тъмни очи, в които светят ирония, самоирония, интелигентност, ум, тъга, просветление…
Беше казал и това: "Лоши думи няма. Лошо използвани – колкото щеш. Зависи от майстора…" Николай Искъров знаеше как да използва бялата глина на думите, за да вае от нея деликатно нежна като дихание, но вътрешно силна поезия. Понеже беше майстор, знаеше мярката...
И други неща умееше повече от някои други. Понеже знаеше, че "кух е барабанът", никога не си позволи да думка и да дудне по стъгди и мегдани сквернословия за други поети – макар че по негов адрес те не бяха спестявани.
Опитваше се да не обръща внимание и да не пада на нивото на оскърбителите си – понеже се уважаваше. И понеже искаше и децата му да го уважават:" Как въглените звездни парят! Преди да догори нощта, / дари децата ми със вяра, че мъж е техният баща."
Беше мъж. Може би и поради това, че в живота до него неотменно присъстваше една крехка жена: всеотдайна и любима завинаги. Толкова завинаги, че замина с него през небесните ливади. Съществува черно на бяло едно поетическо пророчество, с което Николай Искъров предусети какво ще се случи с тях двамата. То носи заглавието "Молитва за сън" и започва така:
 
Прати ми сън. И нищо друго. Уханието на жена –
и мъченица, и съпруга – с тръпчиво светли рамена.
Ако не те обременява, прати ми сън дори в съня…
Прати ми сън, дори на яве, преди смъртта си да сменя
с живот, от други подарен ми. На мама сълзите спести…

 
Шест години без Николай и Краси вероятно не са същото, каквото са за тях нашите отсъствия в онова измерение, в което пребивават.
Тук: години-мигове, през които тъгата на онези, които ги обичаха, става по-мъдра.
Там: непостижимата за нас липса на времепространство, оплодена със знанието за Смисъла.
Мисля, че мнозина от нас се досещат какъв е бил смисълът Този мъж и Тази жена да заминат заедно от тук.
Ако предположенията ни са верни, то значи, че с няколко мига сме скъсили разстоянията помежду си в името на същия този смисъл.
 
На 24.08.2001 г. след тежка катастрофа почина НИКОЛАЙ ИСКЪРОВ (роден на 28.06.1951 г. в с. Крушето, Великотърновско) – един от изявените български поети, председател на Писателското дружество в Бургас. Нелепата му смърт го завари на поста заместник районен прокурор на Бургас.
Първата му стихосбирката му "Далече от снега" (1976) получава наградата "Димчо Дебелянов"; същата година негови стихотворения са отличени с националните награди "Цветан Зангов" и "Сливенски огньове". Носител е на литературни награди на град Бургас (1977, 1980 г.), на националната награда на в. "Пулс" "1300 години България" за 1981 г., наградата “Атанас Манчев" – 1985 г., награда “Пегас" – 1995 г.
През 1980 г. издава своята втора стихосбирка “Пясъци". Следват “Цяр за цар" (стихове за деца, 1989 г.), “Нима" (стихотворения, 1990 г.), “Стихове" (1996). Негови творби са включени в “Млада българска поезия" (антология на английски език, 1989 г.). Публикува свои преводи, произведения за деца, проза. През 2001 г. Н. Искъров бе номиниран в раздел “Проза" на националния конкурс за литература и изкуства “Интелект-2000" във Велико Търново.
Мир на праха му!


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *