Обединено издание на „Трънски разкази“ и „Балканска сюита“ от Петър Делчев

|
„Трънски разкази“ са силна, сурова, неподправена проза със свирепа художествена мощ. Пред читателя се разгръща човешката душа на Балкана, страница по страница се разлиства потресаващата трагическа съдба на трънското село, заседнало във времето между двете световни войни. Пред очите ни израстват словесните картини на един варварски, първичен свят, където гладът, битката за живот сродяват човека с хищника. Воят и вопълът зловещо се надпяват, а човешката глутница е по-безпощадна от вълчата.

Най-голямото художествено достойнство на разказите е трагическото светоусещане, чувството за гибел, излъчваща светлина... 

„Балканска сюита“ е приютила три новели – ново стъпало в творческото развитие на Петър Делчев. Както при „Трънски разкази“ и тук има великолепен, сочен изказ и запомнящи се герои, но подтекстът е по-обемен и неочакван. Афористичността, изчистените сюжетни линии, дълбочината в психологията на героите са само фон, на който авторът споделя своя уникален светоглед.

Докато четеш „Балканска сюита“, най-лесното нещо е изцяло да се отдадеш на магията на словото и да му повярваш!

Трънски разкази / Балканска сюита

Петър Делчев

Цена 14,00 лв.

Стр. 336

ISBN 978-954- 28-1394-1 

Други книги от Петър Делчев:

Луд за обичане”, стихотворения, 2005 г., Сдружение „Словото”

„Кастинг за Месия”, роман, 2012 г., „Сиела”

ЗЕМЯТА НА ВЪЛЦИТЕ

Изкачих Трънските планини в края на септември. За първи път през живота си. От Кървав камък – самотна, живописна скала – се ширна вълшебна, омагьосваща гледка. Земята на вълците – една неразказана приказка! Но приказката изчезна за мигове. Непрогледна, космата като чудовище мъгла захапа слънчево-засмяната планина, налапа я и я погълна. Изкатери се на небето, настигна белите рунтави облачета и ги схруска. Слънцето ужасено угасна. Земята на вълците – стана страшна!

Трънските села умират. В буренясалите дворове цъфтят единствено белите цветя на некролозите. Граничната бразда се покрива с трева. Там, където България граничи със себе си… Без хора планината е пустиня, земя на вълци, смърт... Но в природата, вечността и литературата смъртта ражда живот. Роди се силна, сурова, неподправена поетична проза със свирепа художествена мощ.

„Трънски разкази” на Петър Делчев разгръщат пред нас човешката душа на Балкана, разлистват страница по страница потресаващата трагическа съдба на трънското село. Пред очите ни израстват словесните картини на един варварски, първичен свят, където гладът, битката за живот сродяват човека с хищника. Воят и вопълът зловещо се надпяват. А човешката глутница понякога е по-безпощадна от вълчата.

Белетристичният дебют е многообещаващ. Прозата е заредена с поетичния ритъм на разговорната реч. Живият диалог – най-капризната същност на повествованието – обича автора и му се отдава с лекота. Характерите в творбата носят неповторимия колорит на региона, но израстват високо над него до величав портрет на българщината. Литературният образ е запомнящ се, незабравим. Само в тази книга един мъж може да се обеси... и кръвта му да изтече до капка...

Тясно жанрово сборникът е решен като новелистичен роман. Героите често пренасят съдбата си от разказ в разказ. Творбата докосва, родее се с най-добрата ни литературна традиция: „Старопланински легенди”, „Диви разкази”, „Кървави разкази”. Рисувайки вълчата усмивка на трънския планинец, Петър Делчев ще разочарова любителите на лекото четиво. Това не е книгата на лятната ви ваканция. Някои могат да нарекат сюжетите депресивни, изобразяваната действителност – отблъскващо жестока... Аз мисля, че това е най-голямото ù художествено достойнство: трагическото светоусещане... чувството за гибел, излъчваща светлина...

Авторът го притежава. Късчето самородно трънско злато му принадлежи. Изровил го е от вечността, промил го е през кръвта и таланта си. Откритието е самородно, а не претопено от класически образци.

В земята на вълците има литературно злато. Дано жилата се окаже неизчерпаема!

На добър час! 

Александър Чакъров

 

ПИСАТЕЛ ИДВА

Не бих искал да си помислите, уважаеми читатели, че съм поставил това заглавие, воден от излишен патос или безкритична лекота. Живеем във време, не само на инфлация на думи, на политици, на банки, на доброта, но и на истински книги. Защото, иначе книги много, но малко са всъщност Книгите. Иначе и PR много. Огромно количество гении, свръхталанти, изключителни явления и обикновени таланти. А всъщност съвременни писатели – малко.

Петър Делчев досега е автор само на една книжка – сборникa „Трънски разкази”. Когато тя се появи, в литературните среди се заговори за този автор. Още с първия разказ – онази история с вълка, който може да бъде убит с голи ръце – не само по слога, не само по издълбоката народна история, развиващата се в една българска действителност, усетих, че това момче, непознато за мен, наистина може да улови вълка с голи ръце.

Петър Делчев беше единодушно приет от Управителния съвет на Съюза на българските писатели за член на писателската гилдия. Имах удоволствието да се запозна и лично – един здрав българин, с широка и истинска усмивка, с отсъствие на претенциозност, така популярна в държанието на по-младите хора на изкуството, с очи, които не само фотографират всичко около себе си, но излъчват енергията на човеколюбието, а не на отчужденост, студенина, всезнайковщина и купено отнякъде писателско поведение. Почувствах в тази личност здравина и стабилност, усетих основата му – българска и добродетелна. 

Уважаеми читателю,

Пред теб са три новели – според мен едно ново стъпало в творческото развитие на Петър Делчев. Строителите на стълби знаят, че най-важното в това съоръжение е да са еднакво високи. В първата книга се убедихме, че авторът има великолепен, сочен изказ, запомнящи се герои, тънко и умно изградени, че подтекстът му е обемен и неочакван. Когато днес твърдим, че виждаме по-високо стъпало, то е в афористичността, в изчистването на сюжетната линия, в амбицията да регистрира дълбочини в психологията на героите и да ни каже неформулирано общочовешки истини на фона на националната съдба.

Някога в кафенето на Съюза на българските писатели на ул. „Ангел Кънчев” 5 Серафим Северняк, горд от успеха на своята повест „Охридската балада”, попита Емилиян Станев: „Бай Миляне, сега като ме хвалят толкова за тази книга, мога ли да напиша роман?” Отговорът, който чу, бе неприятен: „Не! Не можеш. Нямаш толкова думи.” Струва ми се, че Петър Делчев може да започне своя първи роман, чийто успех отговорно предсказвам.

Иначе вярвам – тази книга доказва твърдението, че идва писател. Подместете се. 

Николай Петев

 По материали на издателство "Сиела"



Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *