“Обици и змии” – има ли нещо гнило в Япония?

|
Ако човек не чете внимателно, може да си помисли, че авторката на „Обици и змии” е на около 21 години и дебютният й роман е единствената й книга. Всъщност Хитоми Канехара е вече почти на 26, с общо пет публикувани романа. С „Обици и змии”, излязъл в Япония през 2003 г., печели наградите „Субару” и „Акутагава”, широка популярност и много продажби. Книгата е на българския пазар от тази година, издание на „Жанет 45” с чудесния превод на Мая Милева.
Първото впечатление е озадачаващо – твърде тънка изглежда книгата, а дори не е напечатана със ситен шрифт, така характерен за изданията на „Пенгуин” например. Преди да се зачетем, трябва да отдадем дължимото на оформлението – дело на Яна Левиева – елегантно, стилно и... загадъчно. Като самата книга. (Колкото и голямо да е клишето, ще трябва да го използваме.)
Би могло да се каже, че „Обици и змии” (оригиналното заглавие е по-скоро „Пиърсинги и змии”) разказва историята на младо момиче в съвременна Япония, още по-конкретно в – Токио. Но това не е точно разказ, с малки изключения почти нищо не се случва. А не е и само описание на хора, места и навици. Какво е тогава тази книга?
Четем, че е шокирала японските читатели, без обаче да е скандална. Четем, че показва света на отчуждение и болка, в който живеят младите японци. В същото време Канехара твърди, че не се смята за говорител на своето поколение.
Мнозина мислят, че книгата – макар и не лоша – не заслужава целия шум и награди. Че нещо в нея не е съвсем доизпипано, че й липсва нещо.
Ако нещо наистина липсва, то това е по-пълната представа на западния (в това число слагаме и българския) читател за японската културна специфичност като цяло и по-конкретно – за света на съвременния японец. Още по-конкретно, спрямо книгата, за света на младите модерни японци. Извадена от този, макар и незадължителен за едно добро литературно произведение, контекст, „Обици и змии” не разгръща пълния си потенциал. И остава един разказ за кратък отрязък от нечий живот, шокиращ може би с графичното описание на нетрадиционни сексуални практики и плавното спускане на едно момиче по спиралата на бездействието и алкохолизма. Не звучи добре, нали?
Но романът може да се възприеме и от друга гледна точка. Попитах приятелка, която живее в Япония от много години, дали е чела книгата. „Не съм я чувала, но всъщност не съм много по японската проза – ми отговори тя. – Много е мрачна и тъжна. Като знам хората колко са нещастни, без дори да го осъзнават или да разбират защо...”
Всъщност това е дебютът на Хитоми – осъзнаване на това нещастие, на – както самата тя го назовава - отчаянието:
„Всеки, който е бил млад в днешна Япония, изпитва същата степен на отчаяние като героите ми – казва Канехара. – На равнището на разума ясно осъзнавах, че надежда няма, но не гледам на себе си като на говорител на своето поколение. Просто пиша това, което чувствам.”
Едва ли са много хората, които имат представа за тази страна от живота на младите японци. „Обици и змии” го показва простичко, с изчистен стил, с повествование, което се лее неусетно и естествено, дори при описанието на най-бруталните сцени. Виждаме образи, които са типични за съвременния голям град в Страната на изгряващото слънце – комбинация от древни традиции и нахлуващи западни влияния. Виждаме хора с живот сякаш без начало и без край, без цел и смисъл. Живот, в който сексът е доминанта, но любовта е неясно понятие. Свят, който не вярва, че пълноценното щастие е възможно и не се бори за него. И ако нещо е шокиращо в романа на Хитоми Канехара, то е именно тази откровена рисунка на обществото – или нека не сме толкова абстрактни – на младите хора в страна, която традиционно свързваме с красота, източна мистика, просперитет. Която едва ли не се носи във вечно щастие сред пухкавите бели облаци над Фуджияма. А тези едва стотина страници са много подобни на японска гравюра в тъмни краски, със семпли щрихи, създаващи впечатлението за детайлност и дълбочина на един почти хирургически разрез живот.


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *