Омагьосани от очите на магьосника

|
София беше поредната спирка от турнето на Ojos de Brujo, в превод "Очите на вълшебника", култова испанска група, описваща стила си като „jipjop flamenkillo”, или хип-хоп с малко фламенко. Музиката им всъщност е уникален микс, в който фламенкото действително е основната съставка, но освен него има и дъб, и румба, и елементи от много други стилове, което прави звученето им изключително модерно и завладяващо.

Горещата кръв на десетката от Барселона, свикнала да кара цели стадиони да подскачат под ритмите й, леко поизстина пред вида на изцяло седналата Зала 1. Разбира се, откриха концерта с прелестно изпълнение на традиционно фламенко, но който се беше подлъгал, че ще гледа танцов спектакъл, сериозно се беше заблудил. Каталунците не издържаха да гледат феновете си седнали и още при първия им призив пред сцената се събра танцуваща тълпа. Супер! – зарадвахме се и ние, и те, защото да слушаме тази музика от място си беше истинско мъчение.

А групата се раздаваше, всеки един от тях. Насладихме се не само на божествения вокал на Марина Абад, но и на убийствено соло на китара и на ударни, впечатляващ бийтбокс и рапиране, а най-магична беше хармонията между музикантите и невероятно топлото отношение към публиката.

В очите на вълшебниците обаче пробягна сянка, когато бяха принудени да помолят феновете си да се отдалечат от тях, защото било „много опасно" да танцуват пред сцената. Почувствахме се малко като в шекспирова трагедия – те, протягащи ръце от терасата като Жулиета, а ние, колоритна многонационална тълпа, като Ромео, насила отделен от любовта си. Трябвало да си седнем... но кой може да седи под тези ритми? Краката сами се движат, ръцете се вдигат, сърцата бият лудешки... Макар и с помръкнали погледи обаче, вълшебниците от Барселона не изгубиха жарта си, не се пестяха и хвърляха огромни въглени от прекрасни ритми и сола, изгарящи жадните ни за танци тела и каращи сърцата ни да роптаят... чувствахме се като воайори, задето не можехме да участваме във фиестата.



Концертът беше на вълни - започна кротко, опипващо, приласка ни, а после с болка ни отблъсна, Ромео и Жулиета протягаха ръце един към друг, жадуваха се и след период на адска абстиненция всичко избухна: това е Румба де Адиос, каза ни Марина, да попеем заедно! Запяхме. Ръцете ни боляха, сърцата ни биеха учестено. Знаехме, сигурни бяхме, че това не е краят, че не може да свърши така. И тогава... тогава чухме вълшебната фраза: сега всички правете каквото си искате! Подейства ни като "Сезам, отвори се" и вече нямаше спирка, никой не издържаше. Подвелите се от надписите "фламенко" се изнесоха. Останаха истинските фенове и най-после енергиите ни се сляха! Лудешки бяха танците по "опасната" сцена, вихреха се и всички от групата, а най-големите късметлии дори се качиха на сцената и получиха целувки от каталунците.

Извикахме ги на бис, залата най-сетне беше на крака, изхвърлихме сценария на Шекспир в коша и фиестата се разрази със страшна сила - никой не можеше да я спре! Тропахме с крака, пляскахме, крещяхме, кършихме тела, а Вълшебниците наистина се почувстваха всемогъщи - превърнаха една седяща зала в подскачащо под ритъма им множество - какво по-голямо доказателство, че магията на музиката може всичко! Очите им отново блестяха, а ние най-сетне получихме онова, за което бяхме отишли.

Вълшебна нощ...
 

Десислава Николова




Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *