Омега и Момичето с перлените коси – 30 години по-късно в София

|
Не е особено приятно да си група само с един огромен хит, въпреки десетки години съществуване и двуцифрено число издадени албуми. Поне не е приятно на концерт – знаеш, че всеки е дошъл да чуе „онази” песен.
Обаче случаят с Омега и „Момичето с перлените коси” не е точно такъв. Групата е с култов статус в Унгария и доста добре известна по света, близо 10 албума, издадени специално за англоезичния пазар, почти двойно повече за унгарския и какво ли още не. Да де, но когато концертът е в България, те си остават групата с онзи хит...
За щастие, 30 години след предишното си гостуване у нас, Омега успяха да покажат, че... ами че има много какво да покажат.
Времето не щади никого и петорката е поостаряла в сравнение с популярните кадри от суперконцерта на „Népstadion” в Будапеща през 1994 година, където свири доста от парчетата, прозвучали и във вечерта на 14 май. Дали годините или времето бяха засегнали гласа на вокалиста Янош Кобор, но той определено не беше във форма. За сметка на това останалите – особено барабанистът Ференц Дебрецени, клавиристът Ласло Бенко и китаристът Гьорг Молнар, кипяха от енергия. Лазерно шоу, виртуозни сола и харизматично присъствие акцентираха многообразието на композиции, които бяха подбрани предимно от по-ранните албуми на групата.
След известно забавяне концертът започна с „Радецки марш”, леещ се от колоните, докато сцената се забулваше в пушек. Преди да се разсее, от него се понесоха първите „живи” звуци и без приказки и предисловия групата заби "Petróleum lámpa" (парче от първия албум "10 000 lépés" през далечната 1969 г.).
Ще ми се да кажа, че началото бе вихрено, но сякаш публиката и групата подходиха малко по-колебливо, с очакване да се разгърнат с напредване на вечерта. За зла беда обаче технически проблем с тока обърка нещата и прекъсна изпълнението на "Addig élj". Прекъсна го и на втори опит - музикантите се изнервиха, особено Янош, хората в залата - също. Около половин час не беше ясно дали изобщо ще има концерт - а като се има предвид, че от форума в сайта на групата стана ясно, че фенове са се вдигнали специално от Унгария да дойдат на този концерт, сякаш петък 13-и връхлиташе със закъснение.
Но все пак не беше петък, а събота и лошият късмет не успя да си разиграе коня, та концертът все пак продължи - без повече опит да довършват злополучното второ парче, Омега подеха "Tízezer lépés" от едноименния албум "10 000 lépés".
Трябва да се признае, че началото бе някак несигурно, парчетата - не особено грабващи, гласът на вокалиста - не в най-добрата си форма, сценичното му поведение - сякаш останало няколко десетилетия назад във времето. Не мога да не направя паралел с гостуването на други унгарци - "Хобо Блус Бенд", защото връзката между двете групи не се ограничава само с прословутия филм "Плешивото куче". Докато Хобо увличаше публиката си въпреки езиковата бариера, Янош сякаш бе на сцената сам за себе си, далечно реминисциращ Плант и Джагър в жестовете си. Като му свикнеш обаче, като свикнеш и с непривичния за слуха ни унгарски, като добавим и върналият се глас след средата на концерта, нещата започнаха да се получават.
 

 
С този концерт, 30 години след предишното си гостуване у нас, Омега доказаха, че въпреки годините си остават страхотни професионалисти. Сетлистът бе подреден така, че всяко ново парче предлагаше нещо ново, различно и все по-интересно и грабващо. Подредбата не бе специално за нас - същият сет групата свири от миналата година - но пък послужи удивително добре. Ако началото бе "добре, но нищо особено", то към финала нещата изглеждаха "грандиозни". Пасаж след пасаж, композиция след композиция, музикална идея след музикална идея, разгръщане след разгръщане, групата нанасяше мазките в картината на концерта, наслагваше слой след слой увличаща атмосфера, щрихираше своя автопортрет за ценители. Дали заради техническите проблеми, но звукът в зала 1 не беше оптимален, за съжаление, защото можеше още да допринесе към удоволствието да гледаш наедрялата белокоса фигура на Ласло да куфее зад клавира (аха, именно) почти през цялото време, докато се опитва да го разглоби от свирене.

Лазерните ефекти бяха твърде силни, болезнени при пряко попадение в окото, но придадоха съвсем друг вкус на събитието. Луд на шаренко се радва, може да се заяде някой, но ще контрирам - отиваш на концерт не само да слушаш, но и да гледаш. Разходката из творчеството на унгарците бе като стълба с 15 стъпала, всяко от които разкриваше пленителни гледки. Късове самороден рокендрол ("Babylon") се редуваха с флойдовски мащабни разгръщания ("Nem tudom a neved"), епични музикални пътешествия, предвождани ту от клавира, ту от китарата ("Gammapolis 1" - парче от може би най-успешния албум на петорката "Gammapolis"). Ласло се развихри в "Idõrabló", сякаш за да покаже защо в стиловото определение на бандата се мъдри и "спейс рок".
 

 


Когато "Metamorfózis II" се преля в космическото "Finálé", бележещо края на концерта, дойде време за класическото извикване на бис. Въпреки водопадите великолепна музика на бандата голяма част от залата бе дошла да чуе една точно определена песен и разбира се, нямаше да си тръгне разочарована. Групата излезе и изпълни друга много популярна композиция - "Léna"; грабващо вниманието парче с потенциал да бъде затананикано на секундата, ако не бе нещастната съдба да бъде последвано от "Gyöngyhajú lany" - "Момичето с перлените коси", тоталният мега хит, за който нищо няма да кажа, защото всичко вече отдавна е изписано - по няколко пъти. Имах чувството, че публиката е готова с най-голямо удоволствие да чуе песента още веднъж, и още, и още... но нямаше как да се случи. Не зная защо точно по време на нейното изпълнение озвучаването бе с поне една идея по-слабо - по-силен звук определено би бил по-добър вариант.
Омега поздравиха публиката си и се оттеглиха - отново без много суетня, като ни оставиха с традиционното поднасяне на цветя и букети от една сюрия институции, решили да градят имидж. Странно как се обръщат нещата - забраняваната заради бунтарския си дух група бе приветствана в началото от правителствен сановник с висок ранг - посланичката на Унгария в страната ни - и изпратена с цветята на министър-председателя и министърът на културата (не мога да кажа "културния министър"). Хората в залата пък реагираха с мощни освирквания. Явно бунтарският дух, витаещ край Омега, още е жив и здрав, а явно от него има и нужда.


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *