Опасни желания

|
Сатиричният театър предлага на своите зрители непосредствено преди коледните и новогодишни празници да се впуснат в авантюристично преследване на опасни желания.
Новата премиера на театъра е пиеса на Александър Мардан, поставена от Елена Панайотова. На малката сцена в камерната зала си партнират двете актриси Нона Йотова (Валя) и Стефка Янорова (Катя).
За постановката с особена сила важи поговорката "Внимавай какво си пожелаваш". Двете жени са проститутки, които ще се престорят на майка и дъщеря, за да задоволят капризите на свой клиент. Това, разбира се, се плаща тройно. Но ще им излезе много по-скъпо, отколкото очакват. Историята има потенциала да бъде и смешна, и атрактивна, и интересна, но този потенциал не е разгърнат. Ако зрителят не е дал едно левче за програма или не е прочел предварително в интернет и не разбере още от самото начало каква е истинската професия на двете жени, в един момент ще се изненада - и това ще е най-силната емоция, която ще предизвика "Опасни желания" у него. Тези, които предварително знаят каква се очаква да е сюжетната линия, ще се зарадват единствено от краткостта на спектакъла, който не надхвърля час и петнайсет минути. За огромно съжаление този път опитът да се постави завладяващо представление със заплетена интрига, което да задържи вниманието от началото до края, е пропаднал.
Не е ясно дали драматургичният текст страда от недостатъците да губи нишката на съспенса, да оставя висящи възникналите въпроси, да третира скучновато и неоригинално познати проблеми и теми, или това се е получило вследствие от режисьорската работа върху него. Но смешките не са смешни, типично руските реалии не са поставени нито в достатъчно ироничен контекст, за да са забавни, нито в достатъчно неутрален, за да не се акцентира върху тях.
След като клиентът им умира в леглото, жените лъжат сводника си, че всичко е наред, а отвън пияният съсед разхожда кучето си с часове и не могат да изнесат трупа. Тогава за нахаканите и жизнени до този момент дами, наливащи се с алкохол, идва времето на откровенията за живота. В интерес на истината, правдиви са историите на двете жени - житейската трагедия, принудила разведена жена с дете да продава тялото си, и поредицата от случайности и случки, довели до същото положение студентката по медицина. Но не е като да не сме гледали този епизод стотици пъти - по филми, страници на романи, театрални постановки. Няма нищо различно в тази сцена, нищо отличаващо я. Същото се отнася и за финалната, когато явно нещата ще тръгнат в посока "начало на нов живот".
Преди обаче да се стигне до финала, се случват необясними неща, които в едно добро криминале са ключовият момент, от който напрежението започва да се нагнетява все повече, докато събитията препускат към развръзката. Трупът изчезва, заедно с ключовете от масичката, входната врата се оказва отключена... Валя и Катя изпадат в недоумение, но не и в паника. Това, само по себе си, буди недоумение.
Явно е, че финалната сцена е натоварена с послание, но то не е достатъчно явно. Не става ясно какво къде се е дянал трупът, нито как ще се измъкнат от лапите на сводника. Разбира се, тези въпроси можеше да не са от никакво значение, ако постановката се целеше в нравствени и морални ценности и обръщаше поглед към човешки и социални проблеми. Но "Опасни желания" не е издържана нито в духа на криминалето, нито подтиква към размисъл.
Играта на двете актриси също не блести с нищо особено, освен някои спорадични попадения, успяващи да предизвикат смях в залата. Хореографията на движенията и танцовите елементи единствено напомнят за прекрасната работа на Елена Панайотова с нейната постановка на "Домът на Бернарда Алба". Личи си, че целият екип се е постарал и е вложил много от себе си, но в този си вид от постановката няма смисъл, особено на сцената на Сатиричния театър.


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *