Опасни завои в театър „Възраждане”

|
След "Капан за мишки", Бина Харалампиева се завръща в залата на пл. "Славейков" 4, за да постави текста на популярния англичанин Джон Пристли. Както самата тя признава, правенето на подобен психологически театър е голямо предизвикателство за актьорите, повечето от които са съвсем млади.
Онова, което скромно спести по време на пресконференцията преди спектакъла и което заяви само като надежда е, че всички те се справят с разбирането и обживяването на текста и резултатът е налице – а именно: ярки, пълнокръвни, сочни образи с ясни граници – сякаш аз свършвам там, където започваш ти и в биографията ми е толкова важен фактът, че съм това, което съм, колкото и този, че не съм онова, което си ти. Но, макар и толкова различни, всички те се оказват завинаги свързани от една обща тайна, от споделения спомен за една трагедия и от разплитането на кълбото от вина, нишки от което водят до всеки един от героите.

Невинни в тази история няма, но интересно е как се случва свалянето на поредната маска и как изобличеният понася моментната си голота, преди да съумее да сложи следващата маска – какво се случва в кратките моменти на пулсираща истина, редящи се един след друг, когато установяваш, че никой около теб не е същият, но не и друг – всички са едно, обединени от привидно нееднакви, но пределно съпоставими, грехове и заблуди.

Освен седмината актьори на сцената (Ивет Радулова, Виолета Донева, Мариана Жикич (която, ако исках да отлича някого, би получила много и все заслужени похвали за ролята на Оуен), Донка Аврамова, Даниел Цочев, Свежен Младенов, Анатоли Лазаров), допълнителна роля в насищането на действието с енергия има и камерното пространство на театър „Възраждане”. Зрителят, превърнат почти насилствено във воайор, попиващ всеки жест, изведнъж остава без въздух, погълнат от шеметната лавина от разкрития, която, веднъж отприщила се, заживява собствен живот и се разраства, независимо от волята на героите.

Рамката на спектакъла дава много възможности за интерпретация, които отпращат към вероятното съществуване на достатъчно, все още неразкрити, тайни, за да се „проиграе” цялата история отново. Защото, както Бина Харалампиева сподели, единственият момент, в който човек може да бъде истински свободен, е когато си позволи да обърне съществото си, подобно на ръкавица. Но това би могло да бъде много, много опасно – толкова опасно, колкото да вземеш опасен завой със 120 км/ч.
 

Елица Бакалова



Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *