Опознаването на поезията – емоционална сетивност във втората стихосбирка на Илко Дренков

|

Рефлексии е рубрика за отзвук от случващото се в света на литературата и сценичните изкуства, сега.


 

Фонд КултураРубриката „Рефлексии“
се подпомага от Национален фонд „Култура“!


 
 
Винаги е било трудно една интимна, лично осъзната и отстоявана поезия да придобие популярност, съизмерена с напористата декларативност на социалната лирика и проза или с посмодернистичната инвариантност на съвременната литература. Въпреки това мисля, че интимната лирика има почитатели именно заради своята искреност, стремежа си към себепознание, към опознаването на текста въобще. Подобна е емоционалната и стилистична скала на втората стихосбирка „Сетива“ на поета Илко Дренков.
Както подсказва заглавието книгата е разделена на отделни части според описваните сетива — зрение, слух, вкус, обоняние, осезание. Но обособяването е чисто условно. Общите теми, внушения, образи, настроения протичат през целия текст като конструират съизмеримост и еднозначност на творческата представа. Ролята на сетивата също е символична. Те се явяват израз на желанието за по-пълноценно опознаване на действителността и на нуждата на лирическия персонаж от себепредставяне, от деклариране на собствената ментална еманация.
Всъщност ключът към разбирането на стихосбирката е в последния откъс. Образната сетивност се оказва виртуална — проекция на (из)сънуваната представа. Светът вън и вътре е екзистенциално нереален или дотолкова реален, доколкото собствената същност позволява. Бленуването обаче е споделено, то подклажда желанието за контакт. Така лирическият Аз не просто съзерцава-сънува — той иска да бъде сънуван и съответно опознат, разбран, вкусен, ако потърся връзка с текст от първата стихосбирка на Илко Дренков „Стъкълца“.
И ако първата поетична книга е по-конкретна, простирайки своята песенна ритмичност между афористично-еротичната персонализация, то втората „Сетива“ е значително по-зряла и богата като пластичност и символика. Част от образите са общи — нощта, душата, съня, настоящето без бъдеще, други са променени — образът на Господ вече е разтоворен до цялата природа, до природната картина като олицетворение на вътрешно — емоционалното състояние. И именно тази вариативност е интересният стилистичен похват на книгата. Чувствата са екзалтирани:

целувам листата,
прегръщам вятъра,
милвам тревата;
Жадувам земята;

умозрителни:

водни капчици в стъклата
Дялкат мислите в душата.;

агресивни:

Дъжда валя, на моменти плющя,
а когато спря —
паветата се усмихнаха до зъби;
аленирани, действено застинали, любовни, самотни.

Лирическият персонаж използва природно — емоционалната метафоричност като форма на духовна психоанализа. Емоциите са вътрешно изживяни и същевременно проектирани върху заобикалящата действителност с цел нейното опознаване, привличане на вниманието, подтикване към личностна промяна. Символиката варира със своята оригиналност („думите отлитат глухи“, „Усмивките ми — натрошени стъкълца“, „пиленце затропа/във водосточната тръба“, „Гниене — отвътре“, „В скуката сива на големия град“, „Въздишките се щурат/из чардаците“), за да изведе основните образи — на нощта:

Вечерта отсява
привържениците на съня
от търсачите на нощта;

на съня:

Отдавна или скоро,
сънувах че сънувам живота
или живея съня;

на любовта:

Порязах те с поглед
Поряза ме и ти
във въздуха остана да сълзи;

най-вече на душата:

Прошка ще търсим от дните,
за да простим на нощите -
ще ли спасим душите?

и на невъзможността да бъдеш едноизмерен, да бъдеш самия себе си

Ако се преоблека —
лицето и душата
дали ще сменя.

Идейната тематичност във втората стихосбирка „Сетива“ на Илко Дренков е действително модерна. Това е поезия на съвременния човек с неговата отчужденост, неспособност за адаптиране към агресията и хаотичността на реалността, към липсата на ценности или утопичното облягане на устои, които заменят/унищожават атавистичното начало, нуждата да бъдеш обичан, харесван и същевременно отхвърлянето на чуждото присъствие, на другостта. Залагането от страна на автора върху идеята за сетивността е стремеж към духовно взаимопроникване, към соматично и емоционално опознаване на поетичната многоизмерност.


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *