Оптимизмът на “Георги и пеперудите” спечели “Сребърен вълк” и премиера в 8 европейски страни

|
Документалният филм „Георги и пеперудите“ е единственият засега български филм, носител на голямата награда „Сребърен вълк“ от Международния фeстивал на документалното кино в Амстердам (IDFA). В света на документалното кино това е най-престижното отличие.
„Георги и пеперудите“ беше и единственият европейски документален филм, включен в официалната селекция на Международния филмов фестивал „Сламданс“ в САЩ през тази година. На Първия международен фестивал „ЗагребДокс“, състоял се наскоро в Хърватска, филмът бе удостоен със Специална диплома на регионалното жури и Специална диплома на младежкото жури. „Георги и пеперудите“ бе българската сензация на 9-тия Международен София Филм Фест, а от 15 април тръгва по кината у нас.
„Георги и пеперудите“ е продукция на АГИТПРОП и е един от най-успешните продуцентски проекти в България. Във финансирането му участват Националният филмов център и 7 световни телевизионни канала: Channel 4 (Великобритания), CBC (Канада), WGBH (САЩ), HOS (Холандия), SVT (Швеция), YLE (Финландия) и NRK (Норвегия).
От началото на месец февруари филмът вече е и в 160 киносалона на осем европейски страни: Австрия, Великобритания, Германия, Испания, Португалия, Словакия, Франция и Холандия. Публиката приема с въодушевление съвременната документална притча за оптимизма, мечтите, идеализма и нестихващата градивна енергия. Ерик Гандини, председател на журито за наградата „Сребърен вълк“ на IDFA, споделя за филма: „Казано накратко, „Георги и пеперудите“ бе най-харесания филм от журито. В него се представя една малка част от реалността в България, която всеки може да припознае – да имаш мечти и желание да се бориш за тях.“
„Георги и пеперудите“ може да се опише като оптимистична приказка, която обаче е напълно реална. И понеже е реална, героите не са измислени, нито идеални. Д-р Георги Лулчев е истински лекар, който наистина управлява дом за душевно болни. Но силата на заразителния опитимизъм идва от постоянното желание за действие, за справяне със ситуацията, в търсенето на нови алтернативи, в правенето на нови планове. Всички герои във филма не обичат само едно - да чакат със скръстени ръце. И така се запознават с охлювите, щраусите, коприната, ловците, пеперудите... Готови са да тръгнат след мечтата си, за да могат да видят дали пък този път тя няма да се сбъдне.
Срещата с „Георги и пеперудите“ е повече от задължителна за нас българите, които според общото мнение сме песимистично настроени. Това е неизбежна среща, защото вътре, някъде дълбоко в себе си, всеки тайничко завижда на Георги за неговото щастие да познава пеперудите, щраусите, фазаните...
„Георги и пеперудите“ разказва една истинска история, пълна с енергия и оптимизъм, която, нека не е чудно, се развива днес и тук, в България. Авторите на филма успяват да разкажат с похватите на документалното кино една омагьосваща приказка за силата на човешкия дух, за желанието да сбъдваме мечтите си, за усещането, че с нас по пътя има и приятели.
Сценарист и режисьор на „Георги и пеперудите“ е Андрей Паунов (30). Предишният му филм „Люси Цак Цак“ е носител на четири големи международни награди и е включен в престижната DVD колекция Full Frame с най-добрите късометражни документални филми на 2003 г. Филмът е заснет на кинолента от известния фотографско/операторски тандем Борис Мисирков и Георги Богданов. Оригиналният акустичен саундтрак на комозиторите Иво Паунов и Вихрен Паунов (България/Канада) е уникална смесица от свободно интерпретирани традиционни мотиви в съвременен джаз вариант. Младият екип на „Георги и пеперудите“ включва и Мартичка Божилова, продуцент на Продуцентска компания АГИТПРОП. Сред нейните проекти са изключително успешната поредица Central Express за RAI, Италия, както и телевизионния магазин „Фотоматон“ по БНТ.
 

По материали на ROI Communication


 
Мартичка Божилова

Предлагаме ви и интервю с продуцентката на филма Мартичка Божилова, дадено за „Медиа свят“:


 
Какво е усещането след получаването на признание и една толкова голяма награда като „Сребърен вълк“?
Не бих казала, че имам усещане за успех. Радвам се, макар винаги да се оказва, че има още какво да се направи. Но с удовлетворение си казваме: „Да, направихме го!“, което може би е усещането за успех. Както се казва и във филма, едно е усещането да успееш в мечтите си, друго е да ги видиш осъществени на практика.
Как продуцентът може да повлияе върху филма?
Продуцентът е с филма от самото начало до самия край – от първото изречение, породило идеята за филма до края, който не е ясно дали идва. Мислиш си, че ето сега всичко с филма е готово и се появява още нещо, и още нещо. А продуцентът трябва да се грижи за всичко.
Кои са предпоставките за успех на един филм?
На първо място много добрата идея. Идея, която да е в точното време на точното място. Следва много работа и, разбира се, малко късмет.
Филмът „Георги и пеперудите“ е първият български филм, спечелил финансиране от Международния фeстивал на документалното кино в Амстердам. Как успяхте?
След края на конкурса за финансиране, в разговори членовете на журито споделиха, че нашият филм е бил единственият от Източна Европа, зареден с оптимизъм. И това е много вярно, защото „Георги и пеперудите“ е филм за действителността тук в България, в която има мечти, мечтатели и приятели, които застават зад мечтите.
Оптимист ли сте за българското кино?
Проблемите са по-скоро в клишетата, че няма пари за българско кино, че киното е поставено в неизгодни условия и т.н. Тук могат да се правят филми, при това по начина, по който ми се иска да бъдат правени. Въпросът е да се измисли стратегия и начин това да стане.
Искате да кажете, че е въпрос на избор?
Да, защото като юрист и богослов по образование избрах киното. С това, искам да кажа, че благодаря на съдбата, че ми се случи да правя филми. На времето имах бар, после друг бар, после се занимавах с видеоарт, бях продуцент в БНТ и така лека по-лека се срещнах с киното.
Филмът „Георги и пеперудите“ бе показан в рамките на „София филм фест“. Какво следва?
Предстои премиерата на филма по кината в София. Бих била щастлива, ако успеем да предизвикаме усмивка и зрителят се почувства поне малко по-добре.


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *