Във втората книга авторът изправя смелите воини пред нови изпитания. Страк и неговата дружина са изтръгнати от досадното бреме на скуката – Дженеста се е завърнала и трябва да бъде унищожена. Ала това не единственият проблем – има светове и раси за освобождаване, както и намеса на нови играчи в борбата за контрол над инструментумите. Екшънът е перманентен, действието е задъхано, битките просто не спират.
Естествено, няма как да не споменем и някои минуси – Хаскеер е още по-противен и на моменти безпричинните му заяждания дразнят читателя, карайки го да се съмнява в точните авторови цели. Друг пропуск е липсата на карти – нещо едва ли не задължително в една фентъзи книга. За сметка на това положителните черти са много. На първо място е великолепният превод на Валерий Русинов, който е превеждал титани в жанра като Джордан, Мартин, Ериксън, Бруст и др. Друг плюс е тънкият черен хумор в книгата, така подхождащ на раса като орките. Ала най-силното нещо, което те кара да се замислиш дълбоко, е ролята на човешката раса в поредицата. Показани отстрани, хората наистина заслужават негативно отношение. Подли, алчни, коварни, интриганти, ламтящи за богатства и власт, те няма да се спрат пред нищо, за да постигнат целите си. Постоянно воюващи с всички други раси, дори и помежду си – това са човеците и неслучайно всички други същества ги ненавиждат. Защото появата им води до робство, до умъртвяване на природата, до заграбване и изчерпване на природните ресурси… Защото след появата им изчезва дори и магията.
„Кръвна вражда” е не по-малко увлекателна от първата книга, дори напротив, по-интересна е. Е, като всяко уважаващо себе си фентъзи, поредицата не свършва дотук и макар да си бях обещал повече да не подхващам дълги многотомни саги, които не е ясно кога (и дали) ще свършат, явно ще чакам с нетърпение следващата част от поредицата на Стен Никълс.
Бранимир Събев
