Отворено писмо – Долу ръцете от българската култура!

|
Трудно ми е да повярвам в това, което сега се случва. Правят се опити българската култура да бъде унищожена. В последните месеци се заговори за закриването и преструктурирането на културни институции – на редица театри, опери и музикални състави и в частност: на Родопския драматичен театър, Пловдивската опера, балет “Арабеск”. На 16 юли 2010 г. стана известно, че подобно решение е взето и по отношение на Русенска филхармония.
Русенската филхармония няма нужда да се доказва, тя е явление на българската и европейската сцена. И външните музиканти, и публиката са респектирани от нивото на състава. Всяко турне в чужбина е съпроводено със суперлативи в пресата, а за българската публика Русенска филхармония винаги е била пример за перфекционизъм и професионализъм.
Носител е на престижни национални и международни награди, а русенските музиканти са равностойни сценични партньори на световноизвестни имена.
Русенската филхармония не само е вдъхновявала русенци, но и е култивирала вкуса, била е мяра за високо качество и класа. Тя е гордост за град Русе, тя е славата на града ни, тя е нашето самочувствие. Ако нямаме Филхармонията, Операта, Театъра и балета, ако тук не се случват събития като “Мартенски музикални дни” и ежегодните джаз фестивали, ние нямаме нищо!
10 ноември ме завари на 15 години. Времето мина. Вече съм на 36. Сега първородният ми син е на 13 години. Не ми казвайте, че надеждите ми за по-спокоен живот са били ялови. Не ми казвайте, че моето поколение е изгубено. Не ми казвайте, че децата ми нямат бъдеще в България! Не искам да знам това!
Целият ми самостоятелен живот бе дамгосан от криза – Лукановото време, Виденовата зима… Бях свидетел на разграбването на страната ни, а сега всички ние сме въвлечени и в световната криза… Но все пак за хората като мен, които не са материалисти, чиято настройка е да бъдат оптимисти докрай, за нас оставаше единственото спасение да пребиваваме в паралелния свят на изкуството, където има красота, съзидание и вечност, далеч от мимолетните и злободневни теми.
Подобно пребиваване съвсем не се случва за първи път – през вековете на робството, в годините на войни и обществени сътресения българското общество винаги се е обръщало към културата и изкуството, за да почерпи от тях сили и вдъхновение, за да не загубва своята идентичност.
Финансовите кризи не са страшни! По-страшни са кризите на културната идентичност, защото това означава блокиране енергията на интелектуалците, объркване в скáлата на ценностите, тоталното навлизане в нашия живот на субкултурата, пошлотата и сивия поток, девалвиране на обществения вкус, затъпяване на нацията, осъждане на бъдещите поколения да живеят в свят, в който няма висок вкус и истинско изкуство.
Не позволявайте това да се случи! Културата не може да се поставя на бакалската везна и да се реже оттук-оттам, за да се получи някаква приемлива цена. Бакалските сметки няма да излязат, тъй като тежестта на културата е огромна и неизмерима с ежедневните потребности.
Господин министър, Вие и Вашите експерти трябва да се осъзнаете и да не унищожавате граденото с години! Не забравяйте, че Вие сте министър за кратко (може и да не изкарате мандата си докрай!), а изкуството е вечно. Министрите идват и си отиват, изкуството остава! Не превръщайте в свое мото израза “След мен – и потоп!”.
Приоритет на Министерството на културата и конкретно на ресорния министър е да опазва и да развива културното наследство, а не да го превръща в разграден двор! Ако така се опитвате да закривате институции, г-н министър, тогава сменете името на министерството си в Министерство на Некултурата или в Министерство на Субкултурата. А най-добре е, както сте тръгнали, да закриете непотребното министерство, което всъщност ще доведе и до закриване на самата държава.
Защото без култура и национално изкуство, всъщност държава няма.
 

Мира Душкова – българка, майка на две деца, поет и литературовед
Русе,
18.07.2010 г.




Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *