Отива една жена при лекаря

|
"Отива една жена при лекаря" е заглавие, което прилича на началото на виц. Точно това бе първото нещо, което си помислих, когато чух за книгата на холандеца Рей Клуун, издадена в България от "Жанет 45".
Корицата, дизайн на студио i-creativ, не помага особено да се определи какво четиво държиш в ръцете си. В интерес на истината, сайтът, създаден от издателството за книгата, освен че е уникален като идея, е и много добре направен. Но не споделям възторга на дизайнерите от работата им по корицата.
Това, разбира се, не е най-важното. След като книгата излиза в Холандия, тя много бързо става бестселър и предизвиква яростни полемики. Авторът, занимаващ се с маркетинг, преди да се отдаде на литературното поприще, съумява не само да напише провокативна книга, която се чете на един дъх, но и сам да проведе - изключително успешно - рекламната кампания. Героят му, истинско отражение на реалното му "аз", е ненавиждан от мнозина, докато други искрено му се възхищават. Защо? Стейн и Кармен са щастливо женени, с прекрасна дъщеричка - Луна. Всеки има собствена фирма, която носи достатъчно печалба, за да живеят охолно в Амстердам напълно в духа на времето. Стейн е и монофоб - непрекъснато изневерява на жена си, но никога не създава друга връзка и всъщност я обича с цялото си сърце - това звучи колкото отблъскващо, толкова и модерно. Неизменната рутина във връзката им изведнъж изчезва, когато Кармен отива на лекар и научава, че има рак.
Романът започва тук, но това не е роман за рака. Не е роман нито за болестта, нито за болните. Това е най-близката до изповед форма, която обаче не подтиква към осъждане (това не пречи мнозина да го правят). "Отива една жена при лекаря" е книга за човека - всъщност само за един от многото - до болния, за неговите мисли и преживявания, които не винаги съответстват на благоприличието, но са изключително искрени.
Именно искреността, както и невероятната лекота, с която се чете този тежък роман, го правят толкова успешен. Той разсмива и разплаква, без да е смешен или тъжен. Разказва с непринуденост, която често шокира, преплетена с умело боравене с думите. Изпъстрен е с интригуващи препратки към скорошни събития, което създава една почти осезаема атмосфера. Допълнително се стрелкат фрази, наречени wrample - фрагмент от музика или текст, своеобразно мото на всяка глава.
Отличителна черта на романа са неговата четивност и жестока откровеност, която сякаш казва: "не ме интересува какво ще си помислите, това съм си аз". Наистина, независимо какво си мисли всеки един читател на книгата, тя е тук, същестува - и то особено успешно - разтърсва, разстройва и се осмелява да каже неща, които са най-честите абонати за тъмните срамни кътчета на съзнанието ни. В същото време е и много топла и остроумна. А от край до край е най-вече истински човешка.


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *