Отново чакаме Годо

|
В първия ден от февруари Сатиричният театър “Алеко Константинов” представя новата си премиера – 229-а по ред. Заглавие, което не е подчинено на хумористичната и сатирична специализация на този театър, “В очакване на Годо” е до голяма степен предизвикателство.
Режисьорът на постановката, Лилия Абаджиева, представя един по-скоро екзистенциален, отколкото абсурден Бекет. Пиесата е дълга и тежка, постановката е посъкратена, но остава тежка – с цялото тегло на съвременното битие и въпросите, които стоят пред съвременния човек. Напълно в духа на определението “класика”, “В очакване на Годо” стои изключително актуално на камерната сцена на театъра. Едва ли има смисъл да се прави анализ или разбор на драматургичния текст, на това знаково за съвременния театър произведение. Лилия Абаджиева умело е подчертала непрестанното очакване на нещо по-добро от живота, което така и не идва, изнесла е на преден план срива в общуването между отделните индивиди и между човека и обществото като цяло, проблем, който е особено наболял на наше си, локално – и времево, и географски – ниво.
Малобройният актьорски състав заслужава многобройни хвалебствия. Ювелирна игра показват Стефан Денолюбов и Цветан Алексиев, изпипана до най-дребния детайл, изключително въздействаща, с изумително актьорско присъствие. Димитър Манчев в ролята на Поцо и Благовест Благоев като Лъки им партнират не по-малко забележително. Тежката, смазваща пиеса задържа зрителите си най-вече с тази вкопчваща се във всяка клетка и едновременно с това – помитаща игра. Четиримата са истинско съкровище, като глътка жива вода за зажаднелия за истинска, дълбока игра зрител.
“В посягането към тази пиеса няма нищо театрално” – каза Лилия Абаджиева на пресконференция по повод спектакъла. Моментът да се постави “В очакване на Годо” наистина е много подходящ (въпреки ако човек се замисли, всеки момент е подходящ за тази пиеса, може би с леки промени в трактовката). Без да критикува, посочва или морализаторствува, постановката се разполага повече от удобно сред театралната ни (и не само) действителност.
 
През месец февруари можете да гледате пиесата на Самюъл Бекет на 1, 6, 14 и 25-и.


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *