Още за филмите, които представи фестивалът So Independent

|
Хубавото на един фестивал за независимо кино е, че преди прожекциите няма реклами. Лошото е, че нивото на превода е като на филм, изтеглен от интернет. Още по-хубавото е, че салоните все пак са пълни.

Като част от програмата на So Independent Film Festival беше прожектиран филмът „Мамут” (“Mammoth”) на Лукас Мудисон. Това е филм за нищо... и всичко. За едно пътуване до Тайланд, за един телескоп, за две умиращи деца, за нощни барове, слонове, разрязани портокалови кори и учебници по филипински. Героите се учат да живеят с отсъствието на другия, разделени от хиляди километри земя. Не успяват да се справят със света си един без друг. Филмът е изграден от самотни телефонни монолози, лутащи се между екзистенциални въпроси и всекидневни баналности. И въпреки това не е сантиментална любовна история.
„Мамут” разказва паралелно няколко съдби, а целият сюжет е пронизан от музиката на Лейдитрон. Показва цветовете на Тайланд, мизерията на Филипините и напрежението на онези, които спасяват живот. Споделя толкова много истории, че не е трудно да се откриеш в някоя. Аз например си харесвам момента с бунгалото на плажа.
Въпреки, че режисурата му е интересна, това едва ли е филмът на живота ви. Не бих могла да го определя с друга дума, освен „интересен”.
Този филм може да ви каже много неща. Може и да не ви каже нищо. На мен ми каза, че за да се намериш, първо трябва да се изгубиш.
 

В рекламата на фестивала се казва: „Представете си осем милиона семейства. Това е население. А сега си представете само едно. Това е драма.” И това не би могло по-точно да опише „Заешка дупка”.
Филмът е базиран на едноименната пиеса на Дейвид Линдзи-Абеър, която печели „Пулицър”. Това е драмата на едно семейство, принудено да събере разбития си свят след загубата на единствения си син Дани. В главната женска роля виждаме блестящата Никол Кидман, както винаги е изключително очарователна, която изгражда толкова убедителен и силен образ, че филмът сякаш просто те хваща за гърлото. Партнира й Арън Екхарт - бащата, който се опитва да бъде уравновесен, за да е опора на съсипаната си съпруга, но невинаги има сили за това. Към това прибавяме една загрижена майка, една откачена сестра, която очаква бебе, и смахнатото й гадже, едно мило куче, което едва ли не се оказва причината за смъртта на малкия Дани, угрижените родители от груповата терапия и самия убиец на детето, който току-що завършва гимназия. Всеки трябва сам да преодолее празнотата, в която остава след инцидента, но това не може да стане без истерия, драма и сериозно разтърсване на здравото семейство. Въпреки това, този филм съдържа може би най-искрените и въздействащи крясъци и сълзи, които съм виждала на екран.
В среща със зрители в Дома на киното продуцентът на филма Пер Саари сподели, че студиата не продуцират филми на подобна тематика и е отговорност на независимото кино да занимава зрителите с проблемите на искрената човешка драма.
 
Вътрешна афера” е документален филм на Чарлс Фъргюсън, чиято основна тема е световната финансова криза от 2008 г. Това е изключително професионално направено разследване с огромни мащаби, което ще ви прати директно на Уол Стрийт и пазара на деривати. проследява събитията, довели до краха на големи финансови институции, търси отговорност, задава въпроси. Провежда разговори с всички, имали пряко участие в събитията около кризата - директори на МВФ, финансови министри, директори на различни комисии и банки, служители на рейтингови агенции, университетски преподаватели, анализатори. Виждаме как обикновените хора са станали жертви на безочлива измама от страна на всеки, който има власт да взема решения, обвързани с пари. Резултатът е много фалирали банки, изгубени домове и работни места. И да не искаш да вярваш в конспирацията, след този филм не може да не се замислиш сериозно какво точно се случва. Както казва във филма френският министър на финансите Кристин Лагард, „Те виждаха, че към нас се приближава цунами, и просто спокойно се чудеха кой бански да си вземат”. „Вътрешна афера” прави връзките между лавина от събития, довела до драматичните финансови загуби. Много от отговорните за това са отказали интервю, но и сред приелите има такива, които не отричат, че това е било целенасочена политика на финансовите институции и правителствата, и че в това да мамиш хиляди хора няма нищо нередно.
Филмът е блестящ пример за журналистическо разследване и за добре свършена изследователска работа и като цяло няма елемент от него, който да е слаб или недостатъчен (освен може би камарата от икономически термини), а гласът зад кадър е на Мат Деймън.
 

Десислава Гичева





Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *