Пак се прегърнахме с ФСБ

|
Бяла декемврийска вечер. Студът не пречи по никакъв начин на приповдигнатото настроение. Напротив, снегът се топи в светлините на вечерта и всичко това засилва още повече очакването за нещо, което не се е случвало от 20 години...

Докато чакам закъсняващия автобус, ми се струва, че всички са толкова нетърпеливи по същата причина, по която съм и аз. Още с излизането на новия албум на ФСБ (достъпен за сваляне от интернет страницата на групата) беше ясно, че няма как да не последва и турне. И няколко месеца по-късно то е факт в 3 от най-големите градове на страната – Варна, Пловдив и София. Интересен е и фактът, че единственият спонсор, подкрепил реализирането на последната им компилация („FSB.”), е техен почитател – Константин Щерев от Варна, който обаче живее и работи във Великобритания. Той е колекционирал албумите им и е отнесъл в Англия късче музика от родината си.

Дългоочакваното събитие в столицата на 13 декември в зала 1 на НДК (в която музикантите свирят за първи път) беше посрещнато с невероятен интерес, но той в никакъв случай не беше изненадващ. ФСБ е една от най-обичаните български групи и то не само сред по-старото поколение. За да се случи цялото турне обаче бяха поканени и гост музикантите Николай Копринков - китара, Ивайло Звездомиров - бас, Кристиян Илиев - клавишни, Румен Бояджиев-син - барабани, Стефан Цеков – барабани и Борислав Бояджиев - перкусия. Концертът започна с бурно приветстване от публиката и началото беше поставено с две красиви песни с акомпанимент на пиано – „Навярно” и „Сам с вятъра”. Със самото започване ФСБ като че ли искаха да ни измъкнат от реалността и да полетим с вятъра към един друг, по-красив свят на мечтите.

От новия им албум последваха и някои по-твърди парчета като „Параграф”, „Изповед” и „Религия”. Не е тайна любовта на групата към смесването на различни инструменти – цигулка, барабани и дори тъпан, с който за пореден път заявиха уважението си към фолклорното (чухме много приятен вариант на „Не бързай, слънчо”). По време на песента „Както преди” на видеостената се изреждаха стари снимки от минали концерти на групата, които подсилваха многозначително желанието „да бъде както преди”.

Големите почитатели разбира се очакваха с нетърпение изпълнения на вечните хитове на Формация Студио Балкантон. С разтуптени сърца чухме (и пяхме) „Обичам те до тук”, „Високо”, „Протегнах две ръце”, „Пак ще се прегърнем”. За край беше избрана и тематичната „Празник”, която беше в истински синхрон не само с предколедното настроение, но и с този истински празник, роден от песента. За публиката обаче това в никакъв случай не можеше да означава сбогуване. Все пак 20-годишна пауза не е малко време. След продължителни викове, ФСБ бяха отново на сцената. „Знам какво си мислите, не може да не изсвирят онази песен”, пошегува се китаристът и цигулар Иван Левчев. „След 10 години” беше и последното изпълнение за вечерта.

След това обаче зам.-министъра на културата Митко Тодоров трябваше да прочете специално поздравително слово от мин.-председателя и министъра на културата и да връчи на групата награда за принос към българската култура. Но публиката го освиркваше ожесточено и продължаваше да вика на сцената „ФСБ”. Като че ли появяването на държавно лице в една такава истинска вечер е проява на наглост. Защото няма място за преструвки, когато всички знаят цената на случващото се в българското изкуство и култура.
 

Илияна Генова




Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *