Паметникът на Петя Дубарова в Бургас

|
В началото на ноември в Приморската алея от Казиното към Летния театър за час бургазлии станаха „съпричастни на това значимо събитие за града ни” (както е записано в поканата от кмета) - откриването на паметника на Петя Дубарова.
Поетесата, която вещите в това слово определят като „най-младата сред големите творци на България”, „велика българска поетеса” и т.н., а ние казваме просто „нашата Петя”, с която ще разговаряме всеки път, когато тръгнем към морето. Оттук, от тази част на морската градина всеки ден Петя ще посреща слънцето. А за слънцето в човешки облик в дневника си пише: „Нищожно нещо е човекът! Нищожно! Цял живот пъпли, бори се, създава нещо, но винаги в рамките на своето просто човешко съществуване - него той не може да надхвърли. Виж, ако всеки човек беше по едно слънце, по една планета…”
Всяка сутрин слънцето ще целува нозете на Петя, ръцете й, крехките рамене, вдъхновеното лице, разпилените коси. Така изглежда триметровият монумент, изкусно изваян в бронз от скулптора Радостин Дамасков. Двайсет и четири творби на авторитети в скулптурното майсторство от цялата страна се състезаваха за високата чест да пресъздадат образа на Петя Дубарова в родния й град. Когато бе одобрен проектът на Радостин Дамасков, майката на поетесата - Мария Дубарова, каза „Това е Петя”. Виждайки резултата от труда на скулптора, отново не скри мнението си: ”Същата Петя!” Името на арх. Владимир Милков допълва творческият тандем, създал монумента на брега на морския град.
В следобеда на 5 ноември белият воал, скриващ паметника, отстъпи пред нетърпеливата любов на събралите се хора и статуята заблестя с целия си финес и красота. Пространството беше наситено със словото на Петя в стихове, в песните на Ваня Костова по нейни текстове, в кадрите с участието на Петя във филма „Трампа” на Георги Дюлгеров - друг голям български творец от Бургас.
Паметникът на Петя Дубарова е на същата алея, на която се намира нейният духовен наставник - Христо Фотев.
Плажът, луна парка и Морската градина са сред любимите места на седемнайсетгодишната Петя Дубарова. Вълнуват я естетиката на морето, лятото, дъжда, звездите, възвръща исконната им красота в своите стихове.
 
МОИ ЧАСОВЕ
Една звезда - светлинна и далечна,
отчупи се и блъсна се в безкрая,
погреба я морето сивомлечно
и вятър се опита да излае.
Една вълна, изваяна от мрака,
обиди се за нещо на прибоя,
отиде си, остави го да чака,
разяждан сам от самотата своя.

Една луна - простряна длан от злато-
пречупва очертания в тъмите,
мътнее, като посивяло лято
и глъхнат кратери в плътта й скрити.

В такива часове на радост своя
във амфора старинна се превръщам,
защото вятъра, луната-длан, прибоя
във своята дълбочина поглъщам.

О, в къщи ще се върна чак на утрото,
безкрайно уморена, но усмихната,
получила най-ценния подарък.
Аз своето присъствие на рибите,
делфините и мидите, и птиците
раздавам за една-едничка вечер,
а те ще ме дарят със своето -
ЗАВИНАГИ.

7.01.1975г.
 
Завинаги на седемнайсет, пресътворена в поетичното си слово, в хилядите думи казани и писани за нея на много различни езици, в искрящия бронзов монумент, Петя Дубарова измина светлия си път от 25-я ден на април 1962 до четвъртия ден на декември 1979.
 
Аз следвам на времето светлия ход
и искам, как искам след моя живот
пак някой да тръпне, внезапно спасен,
открил в моя стих своя пристан зелен.
 

Радка БАЛЕВА



Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *