Паралелни светове от глина

|

Интервю на Роза Боянова със световно известния художник Стоян Цанев, часове преди вернисажа в галерия “Пролет” – Бургас


 
Г-н Цанев, с тази своя първа самостоятелна изложба КЕРАМИКА Вие добавяте още един празник в календара на Бургас.
Дай Боже да я приемат така бургазлии. С тази изложба завършва годината, отбелязваме четири години от създаването на галерията (на 27 декември) и посрещаме новата 2007, нали така, Пролет?
За първи път сте показали свои керамики в Япония преди доста време. Защо точно сега се върнахте отново към този материал?
В Япония правят най-интересната керамика. Имаше период в живота ми, в който пътувах всяка година до Япония. Имах някакви опити да правя керамика – и несполучливи, счупих стотина чинии, преди да постигна ефекта, който търсех. Но в Япония истински се запалих, защото там високо ценят керамиката като изкуство – както никъде по света.
След откриването на последната Ви изложба живопис в галерия “Пролет”през октомври т.г. Вие сякаш изчезнахте. Всички знаеха къде сте, но никой нямаше право да Ви безпокои...
В Ичера имам керамично ателие в стара къща, строена през 1832 година. Специално отидох там, за да работя. Намерих себе си и за 70 дни направих тия неща.
Бяхте съвсем сам?
Да, съвсем сам. От време на време стоя там сам. Не ми е скучно. Интересно ми е. Дори ми се случва да се учудя от себе си. И този път очакванията ми се оправдаха – станаха някои хубави работи. Но имаше и истински изненади.
Вие показвате тук керамични скулптури, съдове и чинии, които всъщност са картини в необикновена форма.
Точно това съм искал. Върху чинията или купата, които са с тривиална, банална форма, да направя завършена картина, сериозна живопис. И всяка да бъде различна и да е със знаково внушение.
Но Вие сте живописец, график, илюстратор, скулптор...
Да, всичко това заедно. Имам и една монументална скулптура от метал.
Аз съм я виждала в крайдунавския парк в Силистра.
Наистина ли? Поканиха ме да я направя – да си украсят парка хората. Хубава скулптура се получи.
Всъщност с различни изразни средства аз правя едно и също – интерпретирам това което е в главата ми. И така – докато мога.
Все пак как стигнахте дотук, до тези резултати?
Бях фигурален художник, минах през деформацията, но се боях да не стигна до карикатурата... Същите неща започнах да правя с други форми и материали. Плавно, с много търсене. Човек трябва да е любопитен към направеното от други художници, към съхраненото от векове, трябва да общува с природата и да търси нови форми – израз на някакъв паралелен свят, който съществува около нас. Във всичко има голяма логика.
Но Вашият паралелен свят не е същият, който аз виждам...
Има хора, които копират неща, други претворяват видяното, трети творят нови светове от нищото, както Господ и откриват в него нов смисъл. То затова има изобразително изкуство, но има и изящно изкуство.
И в Ичера можете да започнете от нищото и да сътворите този свой свят?
Край селото има находище с червена глина, много по-пластична от обикновената. Сам си я изкопах. Оказа се хубава глина. Първо изпичам съдовете, после сядам и правя това, което е в главата ми. Върху празните чинии слагам глазурата – тя е сивкав прах, цветовете се получават след второто изпичане на 1100 градуса. Някои не стават точно каквито ги очаквам, други ме изненадват приятно. Върху някои теми съм работил по няколко пъти – като вариации, но има и такива, които са самостоятелни и завършени идеи и форми. Понякога едната картина ражда другата и заедно те казват повече.
Докато кажеш всичко...
Докато кажеш това, което искаш да кажеш в момента. Една и съща история, когато я разказваш във времето, изглежда по различен начин.
А как се чувствате във времето. Имате ли си проблем с него?
Добре се чувствам в това време. Нищо не искам да се променя около мен – нито в миналото, нито в настоящето, а за бъдещето – един Господ знае.
Имате ли чувство за хумор? Зная, че сте участвал в биеналето на хумора в Габрово.
Обичам да си правя майтап с хората около мен, но най-вече със себе си.
Първата Ви самостоятелна изложба е била в Париж. Много висок старт.
Съдба! Над тридесет пъти съм бил в Париж. Познавам го по-добре от София.
А какво предстои в близко бъдеще?
Ще се затворя в ателието си в Бургас. Тук се чувствам добре, заливът е пред мен, никой не ми пречи. Ще направя големи платна живопис – 2 на 3 митра. Идва време, когато трябва да се каже и направи нещо голямо.
А бихте ли искал някой специален човек да види тази Ваша изложба?
Кой да я види? Ако Рембранд беше жив, бих желал да я види той!
 

Интервюто е взето на 7 декември 2006 г. Изложбата в бургаската галерия "Пролет" ще продължи до 9 януари 2007 г.



Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *