|

Ако не следите филмографията на Уди Алън, „Полунощ в Париж” ще бъде едно приятно кинопреживяване, обяснение в любов към френската столица (от един заклет нюйоркчанин) и любопитното признание, че в преследването на щастието, американската мечта може да бъде заменена от творческо самоутвърждаване. Ако сте от страстните почитатели на режисьора, неизбежно ще потърсите препратки към предпочитани теми и други негови творби, далеч преди „парижкия” му период – като например „Пурпурната роза от Кайро”.
Екатерина Лимончева