Пеньо Терзиев: Искаме да върнем усмивките по лицата на хората

|

Интервю с Пеньо Терзиев, изпълнителен директор на фондация “Чудомир”


 
-Г-н Терзиев, и най-хубавите неща имат край. Чудомировите празници приключиха току-що с концерт на българските бардове. Бихте ли могли в момента да обобщите впечатленията си от тринадесетото издание на празниците? Ще ви попитам в кръга на шегата - нещо фатално случи ли се?
-Ако има нещо фатално, то е с положителен знак и се състои в утвърждаването на някои позитивни тенденции. Празниците се развиват във всички посоки, които се опитвахме да следваме още от първото им издание. Те нямат елитарни претенции и амбиции, а са верни на духа на Чудомир, стараят се да пазят неговото свежо, цветно, весело възприемане на света.
Празниците обхващат всички сфери на културата: литература, изобразително изкуство, театър, музика. Те са адресирани към всички съсловия и естетически и интелектуални равнища. В този смисъл да се сравняват с каквото и да било е невъзможно, да не кажа нелепо. Чудомировите празници имат своя физиономия и характер, свои традиции. Тринадесетото издание всъщност потвърди традиционно богатия облик на празниците.
-Традиционен е и все по-нарастващият интерес към тях?
-Казанлъчани и все по-многобройните му гости, които посещават проявите, вече добре разбират какви са нашите цели и задачи: да обобщим и покажем най-добрите постижения на българската култура през изтеклата година. Празниците са 100 на сто българска култура и в този смисъл сме горди да кажем, че подобни прояви в България не са толкова много.
-Чувстват ли вече хората празниците като свои?
-Празниците продължават осем дни и годишно - тоест всяка година - се посещават средно от десет хиляди души. Много от тези хора пестят месеци наред от ниските си доходи, за да могат да посетят проявите, включени в програмата. Това според мен означава, че приказките за криза в българската духовност в много отношения са силно преувеличени. Хората искат духовна храна и ние се стараем да им я дадем.
-Изкуство може да се твори и с малко средства, но без никакви не може - особено когато трябва да се популяризира, каквато е и една от основните ви цели. Кой ви подкрепяше през годините?
-Това наистина е трудно. Спонсорирането по принцип е голям проблем у нас. Независимо че наскоро бе приет Закон за меценатството. Според мен той не е уреден по най-добрия начин, особено ако направим неизбежното сравнение как са уредени тези неща във високоразвитите европейски държави. В България, за съжаление, има тенденция един закон да отменя друг закон и да е по-силен от него. Така например Законът за държавния бюджет и всички закони, свързани с финансите, доминират над други закони, да речем над Закона за закрила на културата. Меценатският закон, за който споменах, предвижда 15 на сто облекчаване на данък печалба; това положение обаче не действа, защото съществуват други разпореждания на Министерството на финансите. С оглед на ситуацията, която очертах, ние успяваме да осигурим необходимите средства с много трудности. Община Казанлък ни подпомага с една малка субсидия, която не стига, защото празниците струват многократно повече. Нужните пари събираме от спонсори, на които дължим изключителна благодарност. В работата на нашата фондация съществува един феномен - това е “Алианц България Холдинг”, голямата застрахователно-финансова група. Холдингът е основен спонсор на празниците още от самото им начало, значи от 1994 година. Последователността, с която “Алианц България холдинг” подкрепя Чудомировите празници, заслужава изключителни адмирации. Лично аз не знам друг случай в българската културна история на толкова дълголетно сътрудничество между една културна институция, каквато е фондация “Чудомир”, и една финансова институция. Безкрайно благодаря на ръководителите на холдинга и особено на изпълнителния директор Димитър Желев и на първия изпълнителен вицепрезидент на холдинга Максим Сираков, който е председател на УС на фондация “Чудомир”. Благодаря им и от свое име, и от името на моите колеги и сътрудници и на казанлъшката културна общественост, защото без тази голяма подкрепа ние много трудно бихме могли да организираме и проведем празниците по този начин и с такъв успех. Благодарност дължим и на ръководителя на рекламния отдел на холдинга - неговия вицепрезидент Стефан Стефанов. Както и на всички служители в този отдел, които проявяват много разбиране. Имаме планове за обогатяване на своето сътрудничество. Надявам се с тяхна помощ и с тяхно съдействие догодина да подновим телевизионното отразяване на Чудомировите празници. Това е много важно, тъй като каквото и да става в Казанлък, то до известна степен остава затворено в по-тесни регионални рамки. А преди време - до 1999 година - имаше по 5-6 часа директни излъчвания от проявите по националната телевизия! За съжаление това става все по-скъпо и невъзможно за бедни фондации като нашата. Бих искал да изразя своята голяма благодарност на казанлъшките спонсори и на всички, които откликнаха и откликват на нуждите на фондация “Чудомир”. Всички те заслужават нашия дълбок поклон и искрено уважение.
Очевидно е, че последните празници преминаха при голям успех. Съдим за това по отношението на хората и по нещо, което е най-важно за нас: усмивките по лицата им. Вече споменах нещо за нагласите на Чудомир и за начина, по който той е възприемал света. Това всъщност е начинът, по който българинът приема света, българският начин да приемаме нещата - с усмивка, с насмешка, с ирония. За съжаление, през последните години ние, българите, все по-малко се усмихваме. И нашето желание е чрез Чудомировите празници да върнем усмивките по лицата на хората.
 

(Първа публикация - в. “Застраховател”, бр. 7/2006 г.)




Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *