Петър Слабаков с “Аскеер” за цялостно творчество

|

Актьорът Петър Слабаков получава голямата награда „Аскеер“ за принос в театралното изкуство. Церемонията ще се състои на 23 май в Театъра на армията.


Сценарист и режисьор на спектакъла е Владимир Люцканов, а музикалната картина ще е на Дони. Средно между 50 и 100 постановки годишно се обсъждат за наградите, като за всяка от десетте категории са разглеждани между 6 и 8 заглавия. За номинациите са гласували само хора от творческия екип на театъра, които са гледали спектаклите.


Според правилника никой от състава на Театъра на армията не подлежи на номиниране, както наградените предишната година. В конкурса участват и извънстолични спектакли, които през сезона са гостували в София.


Мария Статулова, Йорданка Стефанова, Касиел Ноа Ашер ще се състезават за „Аскеер“ за главна женска роля, Валентин Ганев, Стоян Алексиев и Стефан Мавродиев - за мъжка.


В категорията за най-добър режисьор ще се конкурират Иван Урумов с постановката "Завръщане у дома" на ДТ - Бургас, Маргарита Младенова с "Месец на село" и Мариус Куркински със "Свекърва" в ДТ - Пловдив. Най-добър спектакъл на сезона журито ще избере между "Живот х 3" от Ясмина Реза, постановка Явор Гърдев в Театър 199, "Свекърва" от Антон Страшимиров, постановка Мариус Куркински в ДТ - Пловдив, и "Месец на село" от Иван Тургенев, постановка на Маргарита Младенова в Народния театър.


 

Два дни преди връчването на „Аскеер“ за цялостно творчество на Петър Слабаков — на 21 май от 18 часа в зала 9 на НДК ще се състои премиерата на книгата на Румяна Емануилиду „Петър Слабаков, който знае 3 и 300“, в която се отделя място на всички по-важни лични и творчески събития в 80-годишния живот на актьора, пресътворил на екрана и театралните сцени в цялата страна около 300 незабравими роли.


 

Петър Слабаков: Сънувам често, че съм си забравил репликата


Интервю на Румяна Емануилиду с Петър Слабаков по повод професионалната награда „Аскеер“
 
Как приемаш Голямата награда „Аскеер“ за цялостно творчество?
— Не ми е и минало през ума, че може да получа такова отличие. И не лъжа като казвам, че недоумявам как са ми дали Аскеер за цялостно творчество в областта на театъра.
Досега по-скоро са ми отнемали награди и звания, защото съм реагирал. Знам, че на няколко пъти са ме определяли за награда, а до вечерта вече името ми го няма в списъка и не ми я дават. Така се случи с филмите „Цар и генерал“, „Вечни времена“, „Сълзи в очите, звезди в косите“, „Смърт няма“. Питали са ме: „Кой е против теб от ЦК на БКП?“. В ЦК бяха над 180 човека, откъде да знам кой е. Според мен просто винаги се е намирало някой, който да каже вече познатото — „Петър Слабаков е хулиган и анархист.“
Аз обичам ролята си във филма „Вечни времена“. Беше трагедия — хората бягаха към града и селата пустееха. Аз страдах искрено, защото обичам земята от малък. Мъката ми да виждам как се затриват български села беше голяма. Режисьорът каза, че не смята, че по този начин трябва да защитя ролята във филма, но да я направя така, както аз чувствам нещата. Номинираха я за „Златната роза“. Но не ми дадоха и тази наградата. Някой в ЦК на БКП се беше възпротивил. Номиниран бях и за филма „Златната река“. И тогава се повтори същата история.
Получих Втора награда за „Смърт няма“. Тогава обаче режисьорите Пискови се обидиха как може да получим втора, а не първа награда и я отказахме. Не съм правил демонстрация, просто бях съпричастен с режисьорите.
Но не съжалявам. През всичките години и до момента действам адекватно на това, което лично аз мисля.
Имаш все пак и награди?
— Имам „Златна роза“ за участието си във филмите „Пленено ято“, „Сладко и горчиво“ и „Щурец в ухото“.
При мен нещата са обикновени — работил съм не за награди, а с най-голямо удоволствие. Не съм правил сметка, макар че съм икономист и съм учил счетоводство. Не съм правил и равносметка. Чудно и чуждо ми е.
Оценки за себе си не давам. Усещал съм коя ролям съм направил така, че да мога спокойно да се движа по улицата и да гледам хората в очите. Не мога обаче да посоча любима роля. Все едно е да попиташ някого кое от децата си обича повече. Естествено, че обичам всички. Моята баба казваше: „Тези пет пръста на ръката ми са различни, но който и от тях да ударя — боли еднакво.
Много от героите ти също са бунтари. Дали си им дал нещо от себе си, доли режисьорите са се съобразили с теб или пък по някакъв начин героите са ти повлияли? Може би ти носиш тази мярка в себе си, този дух?
— Аз не искам да играя за себе си — така че да се харесам на себе си, а искам да кажа нещо на хората. Например, че един предател след като стане такъв (имаше такъв филм „Мандолината“ с режисьор Иля Велчев) и направи компромис със себе си, това вече не може да се изчисти. Аз не съм за компромиси — един компромис ако направиш, следва втори. А лъжа след лъжа става нещо много страшно.
Да не правиш компромиси — това означава ли да си непримирим? С какво не би се примирил до края на дните си?
— Никога не се примирявам. Хората, които се примиряват, много страдат. Не че аз съм безкрайно щастлив! Аз страдам от това, че хората се примиряват, съгласни са с всичко и винаги, когато им свирнат. Каквото хоро им засвирят, това играят. Аз не мога така. Не съм за това поведение. Не се смея, когато не ми се смее.
Да се усмихвам и да завися от хора, на които трябва да вървя по гайдата — това не! Аз не съм за такова нещо!
Как приемаха твоите близки ролите ти?
— Баща ми не е видял нито една моя роля, включително и в киното, тъй като почина рано. Майка ми може да е гледала театрални представления, но аз съм забранил на близките си да ми казват, когато ме гледат. Защото се притеснявам.
Щастлив човек ли си? Мислиш ли, че си направил и други хора щастливи?
— Щастлив човек съм. Дребните неща ме правят щастлив и особено, ако свърша нещо добро. Аз нямам такива големи изисквания към себе си. Никога не съм се наричал артист. Когато са ме питали какво работиш, казвал съм: „В театъра“. Аз уважавам големи актьори от целия свят и се чувствам много малък пред тях.
Не обичам да се моля за каквото и да било. Не съм се молил никога за роля, под достойнството ми е било. Мен ме направиха заслужил артист, защото нямаше вече кого да направят. Така раздаваха и ордените. Връчиха ми за 60-годишнината орден „Народна република България I степен“. Бях в гримьорната гол по гащета, когато гардеробиерката Марчето ми каза: „Слабак, на теб са ти дали голям орден. “Знам“. „Е, защо не искаш да го приемеш?“
А дали съм направил някого щастлив, не знам. Но съм сигурен, че поне не съм навредил.
Съжаляваш ли за нещо?
— Не съжалявам за нищо. Освен за това, че не оправдахме надеждите на хората. За първи път на 3 ноември 1989 година видях надежда в очите на хората. Тогава от „Екогласност“ се бяхме събрали пред „Александър Невски“. Точно в 17 часа тръгнахме за връчването на подписката „Рила-Места“. Тогава забиха камбаните! Беше невероятно!…
Сънуваш ли се в някоя от ролите?
— Не се сънувам в роля, защото и не съм мечтал за конкретна роля. Някои от колегите ми актьори мечтаят са се видят като Ромео, други дори като Жулиета. Аз нямам такива мечти. Това, което ми дадат, дори да е второстепенна роля, съм приемал с най-голяма отговорност. Никога не съм завиждал на хората с големите роли. Играл съм всеотдайно и Пияницата в „Одисей пътува за Итака“, и Слугата Лонс в „Двамата веронци“, и Слугата Флорестино в „Дон Жуан“. За два часа на сцената сменях по няколко потника. Спираха пиесите при пълни салони. Както беше и във Военния театър с „Трамвай Желание“ и „На дъното“.
Не ти ли се играе още?
— Имам чувството, че въобще никога не съм играл. Някаква яма е зейнала. Сънувам често, че съм си забравил репликата, а като се събудя, съм в пот.
Мисля, че играх достатъчно. Изчисляват, че съм направил около 300 роли в театъра и киното. Наиграх се. Нямам думи, за да благодаря на бургаските си колеги. В Бургас, в първите години от своята артистична дейност, в трупата на Вили Цанков, Юлия Огнянова, Методи Андонов и Леон Даниел съм се чувствал на седмото небе от съприкосновението с такива партньори и режисьори и с такава театрална публика. Благодаря абсолютно на всички колеги, с които през годините съм бил на сцената или на снимачната площадка.


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *