Пинк Флойд отвътре – един необикновен поглед

|
Когато първоначално заплануваното за месец октомври гостуване на Ник Мейсън в България по повод представянето на неговата книга "Пинк Флойд отвътре" се отложи заради негови здравословни проблеми, много от българските фенове на огромните Пинк Флойд, с присъщата, но оправдана за географските ни ширини скептична подозрителност, си казахме наум: “Ахааа, продажбите на книгата са толкова ниски, че издателите, а и самият Ник, почнаха да шмекеруват и да отлагат заради слабия интерес..., доста е вероятно да “поболедува” дъъълго”.
Оказа се обаче, че заблуждението ни е пълно. Едно, че сравнително скъпото и луксозно четиво се продава чудесно и по думите на издателите – вече прехвърля първоначалния тираж от хиляда броя, с което поне си избива разходите. И друго – въпросните продажби на богато илюстрираната автобиографична книга нямат почти никакво отношение към издаването й у нас, нито пък към гостуването на легендарния й автор. Чисто и просто хората от издателство “Изток – Запад” и най-вече ръководителят им - Любен Козарев, имат в очите си онзи безумен флойдски блясък, с който всеки, докоснал се истински до вълшебната музика на Пинк Флойд, рано или късно се сдобива. Така, благодарение на тези прекрасни ентусиасти, ние - българските почитатели на рока, имахме възможността да вземем в ръцете си една великолепна биографична и до известна степен - автобиографична книга, описваща ни отвътре и възможно най-отблизо историята на най-влиятелната и успяла рок група, както и да видим на живо и да подишаме въздуха на четвъртинка от необозримата легенда.
След четири месеца очакване, на 6-ти февруари, Ник Мейсън – барабанист на Пинк Флойд и постоянен член на легендата от самото и създаване в средата на 60-те, та чак до безпрецедентното им събиране за “Live 8” през миналата 2005-та, дойде при нас. Дойде за да ни покаже, че легендите са най-вече мираж, живеещ в очите на поклонниците и съвсем не се изразяват в ореоли край главите или магическо витаене над земята! Изключително приятен, земен и със жестоко и “вери бритиш” чувство за хумор, Ник Мейсън гледаше нас – опулените фенове с почти същия интерес, с който го зяпахме ние! А той е виждал фенове, повярвайте ми, безбрежни морета от почитатели по цял свят,.. милиони,.. всякакви,.. влюбени в музиката и благодарни до болка! Пинк Флойд, докато бяха действаща група и правеха турнета, редовно свиреха пред 100-120 хиляди души, хипнотизирайки ги с пространствена и прецизна до степен на нереалност музика, както и с безпрецедентна светлинно-лазерна вакханалия, сценично присъствие, кристален звук. И всичко това - без аналог.
Срещата с Ник Мейсън в кино “Център” премина ведро и протече повече като дружески разговор, отколкото като официално представяне на сериозно четиво. Самият той поиска да му се задават въпроси почти веднага и отговори внимателно и с подобаващо сериозно отношение на всички. Макар и повечето да не бяха свързани конкретно с книгата му, въпросите бяха интересни, свежи, умни..., а понякога и забавни. Хората се интересуваха от подробности около останалите членове, около Сид Барет, около легендарния филм “The Wall” на Алън Паркър и главата роля на Боб Гелдоф, около филмите, за които Пинк Флойд са написали прекрасни саундтраци. Проявен бе интерес към това, дали има неиздадени парчета, към евентуални бъдещи планове, към минали легендарни турнета. Разговор се завъртя и покрай сайкъделик революцията в края на 60-те и дейното участие на групата в нея. Все теми и въпроси, на които е отговорено директно или индиректно, но винаги много фино, в самата книга. Разбира се – във въздуха постоянно витаеше питането, дали някога и кога ще имаме щастието да ги видим в пълен състав в България... и не представяйки книги, а с инструменти в ръце и музика в очите.
Имаше хора, които само поблагодариха смутено, че виждат на няколко метра пред себе си частица от най-голямата легенда в музиката. На други Ник подаде сламчица – “Ще предам на Роджър Уотърс и Дейвид Гилмор, че тук ги обичате и искате да ги видите”. Имаше и такива, които се опитаха да обяснят какво значение има музиката на Пинк Флойд за нас - живелите зад желязната завеса. Но това обяснява ли се с думи!?
Прехвърлях си наум куп въпроси, но някак нямах сила да ги задам. Всичко ми звучеше като клише. Дори и най-умният и оригинален въпрос, респективно отговорът му, няма никакво значение в такива моменти – моменти, в които се сбъдват мечти, избухват вулкани, изгряват слънца, заобикалят се луни!
Най-простичко и истински го каза г-н Любен Козарев – “Поканихме Ник Мейсън, за да подишаме въздух заедно с човек, свирил в Пинк Флойд”.
Ник Мейсън раздаде автографи и се снима с всеки, който пожела. Усмихваше се ведро, когато чуваше силни думи от рода на “Благодаря Ви за музикаТА”, или “Вашата музика промени живота ми”. Той се усмихваше, а нашите брадички потреперваха, очите на много хора се наляха със сълзи.
Така е в края на такива срещи... винаги остава една недоизказана и самотна тъга. Тъга, подобна на тази, в която цопнахме, когато Питър Гейбриъл, приключвайки концерта си в България, се изпари зад кулисите... и ни пусна отвисоко, право в действителността!
 
Книгата "Пинк Флойд" отвътре можете да закупите от виртуална книжарница "Словото".
 

Борис Маринов



Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *