Писане от натура в Стара Загора

|
На 4 и 5 ноември в рамките на заключителния етап на XXVI национален младежки поетически конкурс „Веселин Ханчев”, организиран от община Стара Загора, библиотека „Родина” и къща-музей „Гео Милев”, в града на поетите се проведе поетически пленер „Писане от натура”. В него участваха членовете на журито Петър Чухов, Стоил Рошкев и Яница Радева и носителят на първа награда за тази година Иван Ланджев.
Те писаха стихове на четири места в града, определени от организаторите: старозагорската гара, паметника „Бранители на Стара Загора”, Хилендарския метох и антична улица, експонирана в Регионалния исторически музей. Спонтанно беше прибавен и пети обект – новооткрития музей към пивоварна „Загорка”. Стиховете от пленера ще бъдат издадени в сборник, чиято премиера ще бъде на следващото издание на конкурса „Веселин Ханчев” през 2010 г. Това е вторият поетически пленер, проведен в рамките на конкурса. Първият се състоя през 2007 г., когато Мария Калинова, Марица Колчева, Камелия Спасова и Петър Чухов (модератор на проекта) писаха по други четири обекта в града. Стиховете, написани по време на първия пленер, които бяха издадени миналата година в сборник със заглавие 4х4 под редакцията на Георги Янев, както и снимки от него, можете да видите тук: www.rodina-bg.org/hanchev (раздел “Архив” – „Поетически пленери”). Скоро на същото място ще бъдат качени и стиховете от втория пленер, както и снимки от него.
Ето и част от произведенията:
 
СТАРОЗАГОРСКАТА ЖП ГАРА. ПОГЛЕД НА ЗАПАД
 
Беше тук!
Преди минути го видях –
единственият пасажер
на тази гара.
Мръсно бял безшумен котарак.
Пожела да остане анонимен.
Нашари с лапите си тротоара
във посока запад,
не изчака
близките да го изпратят
и прескочи коловоза ловко.
Шмугна се отвъд дървото
с двете лични имена.
Навярно няма работа за него тук,
а трудно се изкарват девет живота
без работа – той знае.
Решението е на запад.
Хората видяха
и последваха примера му.
Дойдоха всички.
Ето как скоропостижно
гарата им се напълни.

ИВАН ЛАНДЖЕВ


 
СТАРОЗАГОРСКАТА ЖП ГАРА. ПОГЛЕД НА ЗАПАД
 
Нейният шал е от релси,
отгръща ги и ги загръща, топлят я.
Играе си с ресните,
които завършват с гари,
може да слезе на всяка
и да се губи колкото дълго желае,
може и да ги фотографира –
беззъбо усмихнати бабички и
жълти паркове с гинко билоба.
Сега докато слънцето е Вермеер
и извайва обеците на ушите й,
тя уж позира на поетите,
но всъщност цялата е в шала.

ЯНИЦА РАДЕВА


 
СТАРОЗАГОРСКАТА ЖП ГАРА. ПОГЛЕД НА ЗАПАД
 
Слънцето над гарата е ниско
като козирката й.
Като нахлупената бейзболна шапка
на момичето пред първи коловоз.
Момичето е проснало
до себе си черен куфар на колелца.
Заминава на Запад. Към София
или Валенсия.
Наоколо
пътници и посрещачи
пушат. Търкалят чанти,
звънят им джиесемите.
Слънцето
ги кара да се крият
под сянката на гарата.
Но на момичето не й е нужна
козирката й,
не й е нужна сянката.
Събрала я е
в изобилие.
Иска слънце.
Само още слънце.
Но влакът
идва.

СТОИЛ РОШКЕВ


 
СТАРОЗАГОРСКАТА ЖП ГАРА. ПОГЛЕД НА ЗАПАД
 
Едно момиче
седи на куфара си.
Нетърпеливо гледа
ту слънцето,
ту семафора.
Влакът, който идва от изток
и отива на запад,
се движи със закъснение.
Така че, не бързай, момиче,
да се сбогуваш
със сянката си.

ПЕТЪР ЧУХОВ



Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *