Писателят Алек Попов гостува на 7 СОУ “Св. Седмочисленици”

|
В края на март писателят Алек Попов беше гост на дванадесетокласниците от 7 СОУ "Св. Седмочисленици". Срещата е продължение на стартиралия на 1 март проект Писатели гостуват в Седмо, чиито автор е Живка Симова, също писател и преподавател по български език и литература.
Автор на редица сборници с разкази и новели, както и на нашумелия роман "Мисия Лондон", Алек Попов е и директор на Дома на детската книга, прес-секретар на българския П.Е.Н. център…, но до тази среща повечето ученици свързваха името му преди всичко със сп. "Родна реч", на което той е главен редактор. Петдесетгодишният юбилей на списанието, свързано с дебюта на много известни български поети, писатели и публицисти, бе отпразнуван в Червената къща в два поредни дни преди срещата на писателя с ученици от 7 СОУ. Може би затова той беше малко изморен и, докато разговаряше с нас, често отпиваше от ободряващото кафе.
Алек Попов е получил много награди, сред които: наградата "Павел Вежинов" за къс криминален разказ, "Гравитон" за фантастика, "Рашко Сугарев" за къс разказ и др. Днес той е един от най-издаваните у нас и в чужбина български автори.
"Новаторството в разказите на Алек Попов, което разпознаваме донякъде и в романа му "Мисия Лондон", е в заиграването между различните степени на комичното, преобладаващия черен хумор и така подходящия за парадоксите на нашето време nonsense" - отбеляза Живка Симова при представянето на писателя.
В часа по литература, условно озаглавен "Пътят от Лондон до Седмо", бяха зададени въпроси, отнасящи се, както до романа, така и до някои от разказите му. Учениците се интересуваха за приемственотта между литературната традиция и съвременните български писатели, отбелязаха кое за тях е най-интересно и смешно в романа (Елена Хорозова), питаха за парадоксите в литературата и в реалния живот (Людмил Стефанов), споделиха впечатления от някои разкази (Л. Стефанов и Ралица Радкова)…
Алек Попов сподели, че парадоксите винаги са го интригували. Макар по-ранните му творби да са фантастика, "с времето човек придобива усет за социално-реалистичното и перото му се изостря към саркастичното". Разбрахме още, че избягва да се идентифицира с други писатели, но близки по дух усеща Светослав Минков, заради чувството му за хумор и богатата му фантазия, Алеко Константинов, Павел Вежинов и Йордан Радичков. Дискутирахме върху сатирата в романа "Мисия: Лондон". Писателят обобщи, че книгата не претендира да бъде поучителна: "в нея намира отражение личният ми опит, защото съм работил в Лондон. Нямах идея да пиша такава книга, но в един момент материалът беше толкова интересен и провокативен...!" По повод забавната цифрова терапия, описана в романа, Алек Попов казва: "Не знам как ми хрумна. Най-добрите идеи се появяват от Нищото. Стори ми се логично свързана с посланика (героят, който използва терапията). Този посланик естествено има реален прототип." Интересен е фактът, че разказът "Спасителят" е особено важен за писателя, защото бележи повратна точка в творческото му развитие. Творецът решава да преработи разказа, писан преди 20 години: "Преобърнах го на 180 градуса. Преди казвах нещата по-наивно."
Писателят съобщи, че скоро ще издаде две нови книги – роман и антология с познати и нови разкази. Запомнихме го и с един мил жест– подари на училищната библиотека книга със свои есета.
Както и на предишната писателска среща, и сега бяха прочетени текстове, създадени от ученици в часовете по творческо писане – разказът "Кафявото палто" на Теодор Цанев и стихотворението със заглавие-парафраза "Иконите бдят" от Лилия Иванова. Писателят особено хареса разказа на Тео и каза, че ще го публикува в сп."Родна реч". Кой знае, от подобни срещи може и да се появят някои от бъдещите писатели на България …
 

Люба Примджанова



Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *