Писателят дойде

|
След силния си дебют в прозата с „Трънски разкази” Петър Делчев – като истински потомък на трънските майстори – построи талантливо и втората си белетристична книга – „Балканска сюита”. Той е положил стабилни основи – това са неговите теми, сюжети и истории; иззидал е яки стени – това са идеите и изводите, изведени от тези истории; построил е и здрав покрив – това са художественото изображение и начинът на разказване на разказаното.

Любомир Левчев пише в едно свое стихотворение следното:

Ужасно трудно е да композираш покриви
така, че да ги издържат
основите на времето.

Петър Делчев е постигнал художествена цялост и сградата на неговата „Балканска сюита” изглежда здрава и монолитна като къс скала: намерил е свои теми, открил е в тях смисъл и мъдрост и ги е разказал с адекватен и цветист език.

Какви са поуките от тях? Защото, както казва Джон Стайнбек чрез устата на своя герой Дани от краткия роман „Тортила Флет”, „ако в една история няма поука, тя не е никаква история.”

Новелата „Пекина могила” е стигаща до натурализъм сага за алчността, предателството, насилието, отмъщението и вярата - вярата, която помага на Ройда да издържи и да опази Тайната. Вярата побеждава.

„Гяур баир” е притча за любовта, за силните страсти, които водят до унищожение и са подложени на огромни изпитания и самосъд. Това е най-философската новела в сборника, в нея има и увлекателно разгърнат словесен двубой между Демир Бозан – беят, и дядото на Росица, посветен на доброто и злото, живота и смъртта, вярата и безверието, Бог и Сатана – на вечните въпроси, над които като стръмен баир се издига недостижимата любов, която се доказва със смърт. Тя побеждава и остава за поколенията като легенда.

Най-динамична (понякога дори с приключенски елементи) е третата новела – „Ангелина войвода”. Ангелина е може би първият така цялостно разгърнат образ на жена-хайдутин в българската литература. Тя разбира, че едно робство никога не е само и че води след себе си и други робства, срещу които човек трябва да се опълчва непрестанно. Ангелина се изправя срещу всички и всичко и това няма как да остане незабелязано и ненаказано. Ангелина загива, но побеждава морално, защото, както казва Хемингуей, „човекът може да бъде унищожен, но не и победен.” Побеждава човешкият дух, който не може да търпи никакви окови.

Николай Петев – председател на Съюза на българските писатели, е онасловил предговора си към „Балканска сюита” така: „Писател идва”. Бих си позволил да го перифразирам така: „Писателят дойде!”
 

Слово на Славимир Генчев – стилов редактор на „Балканска сюита”, при представянето на книгата на 17 март 2009 г. в Националния дворец на културата



Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *