Писателят се бори за четящия човек

|

Интервю с Георги Господинов


 
На откриването на Празниците на изкуствата Аполония 2005 получи наградата Аполон Токсофорос (вижте репортаж). Как се чувстваш като носител на това отличие?
Чувствам се много добре, поне по няколко причини се радвам на тази награда. Първо, разбира се, всеки се радва като получи признание тук, в България. По-важното е, че тази награда се дава за литература. Ясно е, Аполон е покровител на всички музи, но литературата е някак си най-малко атрактивното изкуство и това, да се обърне поглед към българската литература, има голямо значение. Аз съм вторият писател, който получава тази награда, и това е добър знак за литературата. Хубаво е и че се дава наградата на относително млад човек – за разлика от повечето награди, които се дават в българския културен живот на хора на преклонна възраст, като късно признание, “след” творчеството. И това отличие аз така го възприемам – като награда “за в бъдеще”. Наградите временно създават смисъл, убеждават те, че това, което правиш, се забелязва. Всъщност и двамата знаем, че другата голяма награда за литературата е тя да бъде четена.
 
Тук трябва да спомена, че ти си може би най-четеният съвременен български автор, както е определено, Аполон Токсофорос се връчва за “изключителен принос в развитието на българската култура и представянето й зад граница”. Според мен, ти си и най-превеждан от съвременните автори, продължават да те превеждат и издават в чужбина. Какво мислиш, че привлича читателите в твоето творчество, особено тези в чужбина?
Няма как да отговоря на този въпрос, трябва да видиш какво пишат медиите в чужбина за мен. За всеки език е различно, за всяка страна е различно, откриват различни неща.
 
Ти си печелил конкурси и награди и преди това. Всъщност първото издание на “Естествен роман” е издадено след конкурс на Фонд “Развитие”. Но в момента много се шуми около един друг конкурс за български роман, със сериозна във финансово изражение награда, освен това е включен и превод на романа на английски... За съжаление се ограничават само с превеждане, не включват и издаване в чужбина. В същото време ти без специални конкурси имаш преводи, имаш издания в чужбина и те продължават да се множат...
Най-важното е, че тези преводи се забелязват от издания в съответните страни и то, държа да кажа, сериозни издания като “Ню Йоркър”, “Гардиън”, “Лос Анджелис Таймс” и т.н. Много е важно книгата не само да се преведе, но и да има живот на този чужд език. А що се отнася до конкурса – да, това е най-хубавото, че някак си книгите, особено “Естествен роман” си тръгна сам и навън, и независимо от мен. Когато книгата стане независима от автора, той може само да я следва. Понякога ходя в тези страни, където тя вече е, вече е излязла, вече има читатели. И това е приятно.
 
В една моя статия скоро давах точно теб за пример за това, че “Естествен роман” е вече шеста година публикуван онлайн в “Словото” в пълния си текст и е достъпен безплатно. Едновременно с това той претърпя три издания и се подготвя за четвърто. Сред някои хора битува мнението, че интернет и публикуването в интернет пречи на литературата. Ти си най-яркото доказателство, опровергаващо това мнение. Какво мислиш за публикуването в Мрежата.
Според мен това, че романът е в интернет не попречи на продажбите, напротив – знам хора, които са го прочели онлайн и след това са пожелали да го купят. Което според мен е идеалният вариант.
 
Споменах романа, защото има най-много преиздавания, но “Черешата на един народ” е там и също е преиздавана...
Мисля, че е добре двете неща да вървят заедно. Освен това писателят се бори за четящия човек. А той може да бъде четящ на хартия, четящ в интернет... Общо взето когато се оплакваме, че “интернет уби книгата”, ние губим точно това, не си даваме сметка, че става дума точно за четящ човек и макар и да е друго четене, това в интернет също е четене. Текстът в случая е важен, не мястото.
 
Ти дълго време беше главен редактор на “Литературен вестник”, сега също продължаваш да си негов редактор, имаш опит и с медии за култура, и с други. Как смяташ, изданията за култура трябва ли да се подпомагат от държавата и как трябва да става това?
Това е доста сложен въпрос и всъщност е част от големия въпрос “Какво място трябва да има държавата в това подпомагане?”. Първо държавата в лицето на Министерството на културата трябва да се притиска и да се чувства задължена да подпомага културата. Второ, ако това е министерство на българската култура, а не министерство само на тракийската култура, на гробниците или само на наследството, ако е умно министерство, то трябва да инвестира в реалната, живата култура. Защото култура значи това, което се случва в момента. Ние мислим сега, че култура е само това да разкопаеш и да намериш златния венец на Севт III, примерно.
От друга страна разчитането само на държавата и изпадането на културата в зависимост от държавата е нещо, което е извън времето, нещо, което не си струва. Изпадаш в една глупава зависимост за малко пари, от която няма смисъл. Продаваш възможността да бъдеш различен, алтернативен. Медиите и държавата трябва да бъдат на различни страни, да бъдат различни власти. Това се отнася и за медиите за култура.
 
Но медиите за култура нямат много възможности за получаване на средства от реклама и продажби, както другите...
Затова държавните институции трябва да се притесняват, държавата трябва да се чувства длъжна да участва в живия културен процес (а периодиката е част от този културен процес, от това, което се случва сега), но това трябва да е доста по-малък процент от средствата, издържащи изданията. По-скоро трябва да създаде законовите рамки за поощряване на меценатство, дарителство, спонсорство. В този смисъл не става дума за пари или за много пари, защото държавата се измъква лесно с това “няма пари”. Не е в това въпросът. Дори, ако говорим за излизането на българска литература навън, което ми се струва все по-важно – държавата може да застава зад този процес не с парите си, а с това да се грижи за един кръг от българисти-преводачи, които намаляват. Говорили сме ги тези неща и преди. Да застава с остатъчния си авторитет и име зад това, с всички тия културни центрове, които са в чужбина и които могат да съдействат. Оправданието “няма пари” не е никакво оправдание.
 
Имаш публикувана поезия, имаш публикувана проза, а току що на пазара се появи и твоя книга с критика...
(Става дума за книгата "Поезия и медия", която можете да закупите от книжарница "Български книжици")
Да, минах и в този жанр, това всъщност е книгата за Вапцаров, дисертационното ми изследване върху него. Той също е граничен – между реклама и литература. Става дума за това как медиите – киното, рекламата през 40-те години на миналия век влияят върху българската поезия. Това е тема, която не е изследвана досега, но адски интересни неща излязоха на границата между медиазнанието и литературата. В книгата има кратка българска история на рекламата, радиото и киното точно в частта, в която те са свързани с известни български писатели, за които не сме подозирали, че са били част и от тази история като Багряна, Вапцаров, Младен Исаев, важни художници от онова време като Борис Ангелушев.
 

Интервюто е взето в Амфитеатър Аполония в Созопол на 2 септември.


 


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *