Пламен Дойнов представи френското и второто българско издание на Кафепоеми

|
На 16 декември във Френския културен център беше представено френското издание на стихосбирката на Пламен Дойнов "Кафепоеми" (Le temps d’un cafe), както и второто българско издание.
Пламен Дойнов започна премиерата с благодарностите, след него беше прочетено писмо от Ралица Фризон-Рош, преводачката на книгата, която отсъстваше. Проф. Стоян Атанасов говори пространно за "Кафепоеми", изпадайки понякога в ненужни подробности. В края актьорът Ангел Георгиев прочете няколко стихотворения на френски (прекрасно интерпретирани от Ралица Фризон-Рош), а Пламен Дойнов прочете няколко от произведенията на български.
Второто българско издание на стихосбирката е дело на "Хеликон". Първото беше представено за пръв път в Созопол по време на Аполония (виж репортаж), а след това в София (виж друг репортаж) и други градове на страната. Френската премиера беше на 1 юни миналата година (виж репортаж).
Предлагаме ви пълния текст на писмото на Ралица Фризон-Рош:
 

ЗАЩО ПРЕВЕДОХ ТАЗИ КНИГА


Писмо от Париж
 
Скъпи приятели,
Моля да извините моето отсъствие тази вечер, но макар и от далечен Париж, аз мислено и от все сърце съм между вас.
Кафепоемите на Пламен Дойнов са известни, доста е писано и изказано за тях. Затова няма да ви отегчавам с дълго слово, само бих искала да споделя с вас вълненията, които изживях благодарение на тях.
Отворих книгата в един дъждовен ден. Сутрешните информационни програми коментираха последното покачване на безработицата във Франция. Извънградската железница стачкуваше. Седях на една влажна пейка на гарата с надеждата да хвана някой влак и за да убия времето, потънах в страниците на книгата.
Кафепоемите светнаха като слънчев лъч в ежедневието, искрящи от живот, любовни пориви и мечтания. Останах очарована от изискания им стил, от музикалността на стиха, от оригиналната идея и закачливия им хумор.
Но имах и лични причини да се привържа към тях.
В младежките години ми се отдаде възможност да прекарам известно време в Будапеща, която цялата ухаеше на кафе. Ароматът на кафе се запечата в паметта ми и като «курабийката на Пруст» до ден днешен извиква у мен мили спомени. Този аромат имаше привкус на свобода. Това беше в края на 70-те години, по времето на комунизма, и редките възможности да се посети чужда страна бяха невероятно вълнуващи, опияняващи моменти. Поемахме по непознати земи, към нови хоризонти, с една дума отърсвахме се от границите и вдъхвахме уханието на света.
И ето, години по-късно, един български поет изживява същите вълнения. Той попада в Будапеща, рее се из улиците й, потапя се атмосферата й, вживява се в историята й, и от време на време отсяда в някое от извесните й кафенета. Отпива глътка от чашата си, вдъхва аромата и въображението му го отнася по географията на кафето. Имената на вкусените кафета стават повод за пътешествия около света. Още от първата страница попадаме в зимен Париж, следват Рио Гранде във феерията на пулсиращ карнавал, гондоли и пеещи венециански канали, кипнала Адриатика в «белла Италия», звънтят загадъчно рибени люспици в Карибските острови, белеят се мъгли над Виена... Оставяме Балканите зад гърба си, прекосяваме Европа, попадаме в Сахара, а оттам – в посока Кения «АА» и Уганда «Будишу», и ето – наближаваме Нос Добра Надежда, пренасяме се от Индия във Филипините, все по-нататък, по-нататък към астралните далечини. Границите се стопяват... Това бяха младежки мечти, напълно неосъществими за времето си. Но ние си имахме «чалъм». И най-баналните ежедневни жестове ставаха повод за въображаеми пътувания. Както Пламен Дойнов тръгва по географията на кафето, ние пътешествахме по книгите, филмите, музиката, чуждите езици...
Но освен с младежките спомени, Кафепоемите ме развълнуваха и с актуалността си. Сега, когато България се завръща официално в лоното на Европа, те филигранно припомнят връзките, които съществуват между европейските столици благодарение на литературните кафенета, от които София не е изключение. София от началото на миналия век и от довоенните години, такава каквато оживява в спомените на Симеон Радев и Константин Константинов, пробудила се от провинциалния си сън, кипяща, предприемчива и уверена. София с шумните кафенета по Царя, където случайнят посетител е можел да срещне горещия поглед на Яворов, седнал до Славейков и Кръстев, да зърне самотния силует на Йовков... И където са звучали стихове на европейски автори, между които Верлен, Рембо, Бодлер, Лафарг, Жам, Мореас... Българската столица в крак с Европа, тогава, както и – надявам се – сега...
Докато работех над Кафепоемите, ми се прииска да обиколя местата в Париж, посещавани от български писатели. По стъпките на Николай Лилиев и Константин Константинов, се озовах на улица Мосьо Льо Пренс в посока на известното кафене Клозри де лила, разходих се около площада Контрескарп, където е отсядал Константин Константинов и където междувпрочем е живял и Хемингуей, любител на парижките кафенета...
В този дух парижката премиера на Кафепоемите се състоя в прочутото кафене Флор, на Сен-Жермен-де-Пре. Бях много щастлива да представя стихосбирката в това историческо за френската литература място, където витае споменът за големи писатели. Бях едновременно с това и много развълнувана. Благодарение на тази книга, в атмосферата на Флор българската литература беше в центъра на вниманието. Прозвучаха имена на български писатели, чу се и българска реч. Имахме удоволствието да се насладим на български стихове, четени от самия автор, Пламен Дойнов. Публиката остана очарована.
Така покрай преводаческата работа преживях незабравими моменти и ви желая и на вас да се насладите на книгата, да се вълнувате и мечтаете с нея.
Няма да се спирам на трудностите, с които се преборих, за да излезе книгата, ще спомена само, че публикуването на поезия, и то от чужд автор, непознат за френската публика, е тежка задача, изискваща много усилия и време. Затова ще изразя признанието си към Френския национален център на книгата, който подкрепи издателство Карактер. Благодаря също и на Никол Гдалия, директорката на издателството, за интереса й към книгата!
Благодаря от все сърце на Пламен Дойнов за доверието, което ми оказа, на Стоян Атанасов, за насърчителното присъствие по време на работата ми, и разбира се, на Татяна Лолова (актрисата не успя да дойде на премиерата - бел. ред.), която озаряваше младежките ми години с таланта си и тази вечер ще го направи отново!
Благодаря и на Френския институт в София за организирането на тази среща!
Приятна вечер на всички!
 

16 януари 2007

Ралица Фризон-Рош
 
Надяваме се скоро да можем да ви предложим и пълният текст на изложението на проф. Стоян Атанасов.


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *