Пласидо Доминго очарова българската публика

|
Пласидо Доминго, снимка: Ясен Немски за Болкън ЕнтъртейнмънтИма концерти, които са прекрасни от начало до край, но накрая един бис ги правят невероятни, такива, които се помнят цял живот. Концертът на Пласидо Доминго вчера бе точно от този вид. Искаш още и още и усмивката не слиза от лицето ти, защото удоволствието е уникално.
Самият концерт бе разделен на две част – оперни арии и във втората част мюзикъли и испански песни - арии от сарсуели . Прекрасната музика бе изпълнявана от Софийската филхармония, дирижирана от Джорди Бернасер, който на моменти изглежда се забавляваше повече дори и от публиката. Прекрасните Микаела Оесте и Вирхиния Тола със самостоятелните си изпълнения или в дует с Пласидо Доминго допълваха изживяването за публиката и го издигаха на още по-високо ниво на удоволствието.
В първата част чухме увертюрата от „Набуко“, изпълнена от Софийската филхармония. Последвана от арията „Nemico della patria” от операта „Андре Шение“ на Умберто Джордано и публиката за първи път чу Пласидо Доминго. След това пя Вирхиния Тола, последвана отново от Пласидо Доминго и двамата изпълниха арии от Верди. Микаела Оесте разнообрази с Пучини. Първата част приключи отново с Верди – Пласидо Доминго с Вирхиния Тола, след това само Софийската филхармония – увертюрата на „Сицилиански вечерни“ - и накрая от „Риголето“ - „Tutte le feste al tempio“, където Пласидо Доминго и Микаела Оесте се така развихриха, че направо изиграха сцената.

Втората част започна с оперетите на Франц Лехар – „Страната на усмивките“ и „Веселата вдовица“. После публиката чу увертюрата на „Цигански барон“ на Йохан Щраус-син. Последваха три вихрени  изпълнения от известни мюзикъли: „Over the Rainbow“ („Магьосникът от Оз“), „Some Enchanted Evening“ („Южен Пасифик“) и „I Could Have Dance All Night“ („Моята прекрасна лейди“). Официалната селекция приключи с три испански песни, изпълнени последователно от Пласидо Доминго и Вирхиния Тола, Микаела Оесте и накрая отново Пласидо Доминго.

Микаела Оесте, Пласидо Доминго, Вирхиния Тола. Снимка: Ясен Немски за Болкън ЕнтъртейнмънтКраят беше белязан от бурни аплодисменти и тихата надежда, че това не е всичко. Последва нещо, което направи този концерт невероятен. На сцената излезе Пласидо Доминго и подхвана познатата на всички мелодия на „Bésame mucho“, в края й цялата публика стоеше в захлас и виковете „Браво!“ се носеха от всички страни. Тази неофициална трета част продължи с дуети, соло изпълнения и отново чухме само Софийската филхармония. Настроението беше много приповдигнато, тъй като и изпълнителите, и диригентът бяха склони да разиграят малко шоу за публиката, да се закачат, танцуват и изобщо се раздадоха стопроцентово.


Точка на това невероятно изживяване сложи едно изпълнение, което разчувства всички в залата. Прозвучаха познатите на всички начални акордни и тримата изпълнители – Пласидо Доминго, Вирхиния Тола и Микаела Оесте запяха „Моя страна, моя България“.  Емоцията в препълнената зала достигна такива висоти, че публиката не успя да запее познатите на всички ни думи…

Ще завърша с нещо лично. Преди няколко дена прочетох за една инициатива – „Можеш ли да бъдеш щастлив 100 дни подред“. Идеята е всеки ден да се заснема нещото, което те е направило щастливо през деня и да се споделя в социалните медии. Признавам си, че концерта на Пласидо Доминго ще бъде моето щастливо нещо в продължение на няколко дни – музиката, изпълнението, настроението, всичко в този концерт бе невероятно.

Мария Костадинова



Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *