“Пластилин” на сцената на Сатиричния театър

|
На 19 ноември в Сатиричния театър е премиерата на "Пластилин", пиеса на Василий Сигарев, поставена с изцяло младежки екип от актьори.
В театър "Алеко Константинов" не за пръв път гледаме драматургията на Сигарев - една от най-известните му пиеси - "Детектор на лъжата" - имаше своята премиера на камерна сцена през 2007 г. Този път режисурата е на Марий Росен, а в ролите се превъплъщават Пламен Великов, Александра Василева, Анастасия Панайотова, Жанет Иванова и др.
Постановката започва с погребение - починал е приятел на главния герой Максим. Зададеното по този начин тежко начало не е случайно. Пиесата не е лековата и весела комедия, въпреки трагикомизма на ситуациите в нея. От различни ъгли тя изглежда различно, както и животът на Максим, върху който се простира. Живот на младо момче, оформящо личността си и податливо на въздействието на околните така, както е податлив пластилинът.
Отрязък от съществуване, включващо безброй остри, бодливи, режещи парчета от животи и други съществувания. Поглед към прослойка от обществото, която не поглеждаме всеки ден. Откровен разказ с пълнокръвни характери - това е "Пластилин". Задължително трябва да се отбележи изпълнението на Пламен Великов в главната роля. Много вярна и честна игра, с актьорско присъствие на сцената, което не може лесно да се забрави.
Сценографията на Анна Великова е изключително пестелива. Свежда се до една врата на тъмната сцена, но символиката на тази врата, през която например в ключови моменти наднича призракът на мъртвия приятел, е достатъчна да замести всичко останало, което би могло да се струпа на сцената. Музиката и осветлението на спектакъла също имат немалка своя роля в него. Авторските композиции са на казахстанеца DJ Константин Тимошенко, написани специално за поставянето на пиесата на българска сцена.
През цялото време Максим натрапчиво вае фигурки от пластилин - негов собствен свят, в който така и не успява напълно да се скрие. Докато в същото време другият, по-реален и физически осезаем свят, вае от него поредната фигурка. Първоначално Сигарев е нарекъл пиесата си "Падение на невинността" и в тези три думи удивително точно се крие същността на този нелек, но красив по своему спектакъл.


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *