По-духовни и по-мъдри с „Наръчник за съзряване”

|
Всички имаме стари терзания, пред които така и не сме успели да се изправим по една или друга причина, мистериозни проблеми, подозрения и съмнения в самите себе си. Във всеки от нас дремят забравени копнежи и неосъзнати тълкувания. За да ги осъзнаем и да се изправим лице в лице с тях, ни е нужна не само психологическа, но и духовна зрялост. В „Наръчник за съзряване” (ИК „Изток-Запад”) американският психотерапевт и преподавател д-р Дейвид Ричо ни показва къде е границата между детството и зрелостта и как да постигнем това духовно и психологическо израстване чрез постоянна и ентусиазирана работа върху самите себе си.

Едно от най-големите предизвикателства за човека е да се справи със собственото си его. То играе ролята на посредник между ниските инстинкти на тази част от психиката, която е доминирана от принципа на удоволствието и ирационалното (ид) и високите морални стандарти на суперегото (частта от психиката ни, която поддържа тези стандарти, блокирайки неприемливите за обществото импулси на ида). Ние ставаме хора като развиваме егото и суперегото си с времето. Нуждата от посредническата функция на това его в действителност е огромна – ако се подчиним изцяло на нормалния си, но същевременно изключително егоистичен ид, обществото ще ни отхвърли моментално.

Наръчник за съзряване” има за цел да ни помогне да култивираме силното его на възрастния човек и да го надраснем с цел изява на духовната страна на аза. Това само по себе си е изключително трудна задача, която ни превежда от неефективните навици през отговорността на възрастния към духовното съзнание, тъй като пълноценният възрастен човек е не само психологически здрав, но и духовен. Дейвид Ричо поддържа тезата, че емоционалното и психическо здраве е основано на безусловна любов и щастливите, зрели хора са съумели да разкрият тайната как да бъдат щедри към тези, които обичат и същевременно да се грижат достатъчно добре и за себе си... Задачата на тази книга е да ни помогне да чуем част от нас, която дълго време е била лишена от глас. С нейна помощ ние бихме могли да съзреем като артикулираме собствената си истина и се справим с предизвикателствата, пред които ни изправя тя.

*

Когато вече не действате под принудата на желанието или страха, когато сте станали свидетели на сиянието на вечността във всички форми и изяви на времето, когато следвате усещането си за блаженство... пред вас ще се отворят врати, за които не сте и подозирали... и вселената ще се задейства и ще ви помогне.
Джоузеф Камбъл
 

По материали на "Изток-Запад"



Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *