Под надслов “Дронте е птицата на любовта” с Михаел Крюгер и стихосбирката му “Рисунките на вятъра”

|
За Дронте или "птицата на любовта", за тайната, прозрението отвъд видимото, за "фалшивите очаквания", за изхабеното време, за истината, за речта на пътуващия, за значимото и незначимото, стана дума на литературната вечеринка в хранилището на немската култура – Гьоте институт тази сряда – 20 февруари. Михаел Крюгер – един от изявените съвременни немскоезични поети, гостува в България по повод стихосбирката си "Рисунките на вятъра", в която можем да открием подбрани стихове от три негови книги.
Зад гърба си авторът има над двадесет стихосбирки, книги с есета и разкази, в творчеството му намират място няколко романа и две новели. Това не е първото посещение на Михаел в нашата малка страна, но поводът за гостуването му е изключително важен, както за поетичното му развитие, така и за да могат българските любители на немската култура и литература да запълнят празните дупки в литературната мозайка на немското изкуство. Целият живот на Михаел Крюгер се върти около литературното и писателско дело. От изучаващ занаята на книгопечатането младеж, през книжар в Лондон, редактор на литературни издания (като например небезизвестното списание "Акценте"), та до професор по поетика в Бамберг, критик и издател. И макар и творчеството му да не е все още познато у нас, с любезното съдействие на Гьоте институт по програмата за подпомагане на преводи на немскоезична литература, финансирана от германското Министерство на външните работи и на Цвета Софрониева – поетеса и преводач на стихотворенията, Михаел Крюгер и "Рисунките на вятъра" станаха достъпни за любопитния читател на екзотичната немска лирика, пък и на всички почитатели на съвременната европейска поезия.
Модератор на събитието бе самата Цвета Софрониева, думата пръв взе директорът на Гьоте институт д-р Рудолф Барч, давайки старт на мероприятието. А веднага след него не пропусна да поздрави поета и издателката на книгата – собственичката на издателска къща Жанет 45 – Божана Апостолова.
След представянето на част от творческата биография на Михаел Крюгер по традиция Цвета Софрониева продължи с няколко думи и за облика на стихотворенията, техния заряд, смисъла, който носят, размислите, до които водят. Дронте – "птицата на любовта" занимава лирика в цяла отделна книга, в тази са поместени някои от стихотворенията в нея. Стиховете за изчезналия вид гълъбоподобна птица на пръв поглед не се връзват с концепцията на книгата и поезията от другите две книги, включена в "Рисунките на вятъра" – "Архиви на съмнението" и "Миг преди бурята". Но ако се прочетат внимателно всички те рисуват една картина на тайнство, тайни, разбулването им и търсенето им, картина, в която се помества и отразява времето – неспирното време и онова календарно време, в което "бъдещето не познава празноти" ("Календар"). По думите на преводачката "тази поезия сама създава време". В нея има първична енергия, тя е натоварена със символното значение на образите, картините, рисунките. Отказът от знаците е направен чрез самите знаци, колкото повече се задълбава в лирическия Аз и се говори от негово име, толкова повече той бива отричан. Изведнъж се прекрачва границата на извънисторичното, "ежедневното среща необичайното и се превръща в неповторимо" (Цв. Софрониева). Това е поезия, отворена към света без претенции за преформулирането му, в която "непрекъснато откриваме поетичен смисъл отново и отново".
Макар и "като поет да не се води от модерното", поезията на Михаел Крюгер е постигнала своите абсолютни поетични върхове не само в Германия, но и в Европа. Цвета Софрониева от своя страна е успяла да пресъздаде духа на стиховете му с максимална близост до оригинала, но и без да се загуби енергията им, без да се погуби живината им.
Разбира се литературната среща няма да е литературна, а по-скоро литературно критична, ако на нея не се чуят звънките тонове на творението. Прочитът започна със стихотворението "Дронте" – част, от което стои като надслов на корицата на книгата, и продължи с още осем стихотворения, които прозвучаха първо на своя майчин немски език, а после и на български и изградиха представа за целостта книгата. Точно на място – за финал на четенето, а и като последен призивен зов на книгата и за вечерта бе "Единадесетата заповед", гласяща:
Не умирай,
Моля те.
На въпросите на публиката бяха дадени интригуващи отговори. Ето един от тях – почитателите на немската култура се позаинтересуваха, след като поезията е това, което се губи в превода, какво е загубила в превода на стиховете Цв. Софрониева и какво пък не иска да се загуби самият М. Крюгер в творенията му. На тези въпроси двамата отговориха с поговорки. "Качеството на пудинга се усеща едва когато си хапнеш от него" според поета, а за Цвета Софрониева преводът е като да целуваш булката през булото, риск винаги има да не се разбере контекста, но и двамата бяха съгласни,че тяхното тясно сътрудничество е убило всякаква възможност да се затрие каквото и да било от стиховете.
За финал поетът избра стихотворението "Където съм роден", а с финалните му думи: Всичко това съм аз – мъжът със заешко сърце започнаха и сладките приказки на по чаша вино.
 

Янислава Монева



Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *