“Под небесния връх”

|
Ако Панайот Маджаров беше направил своето краеведческо-етнографско проучване и написал книгата си „Под небесния връх - Книга за миналото на село Гьоктепе, днешното село Звездец” преди повече от 20 години, то със сигурност на нея би стоял печатът „Строго секретно” и малцина биха имали удоволствието да я прочетат.
Четири години от живота на Панайот Маджаров са посветени на изследването на този борчески странджански край. Книгата изобилства с фактология, перфектно проучена с множество лични срещи с хорото, за да запише техните приказки и разкази за Гьоктепе и гьоктепци, за хайдути и хайдути-разбойници, за жетвата и жетварските песни, за филек -пролетни песни и игри, за клетвата и анатемата, за магията, за „панагира”, за бита и поверията и пр. В книгата си „Под небесния връх” изследователят Маджаров разкрива бита, описва природата, духа и борческата същност на хората от Гьоктепе, сега Звездец, Бургаска област.
А кой преди 20 години би позволил така подробно да се опише Хасекията, климатичните й условия, стопанството и административното управление, народопсихологията на един край, десетилетия затворен за свободен достъп, защото селището е на петнайсетина километра от границата на България с Турция и до него се стига само с открит лист. Животът на много семейства на военни е преминал тук. Съдбовно място за тях.
Но и място, в което отколе хората са били със силен борчески дух и са се записали в българската история като личности, които я творят и отстояват. Съществен акцент в книгата е Преображенското въстание, страданията на бежанците след Междусъюзническата война. Публикуван е списък на участниците в подготовката и провеждането на Илинденско-Преображенското въстание в Одринско 1903г. от Девети гьоктепенски революционен участък. Както и снимки на комитите.
„Панайот Маджаров, хронистът на Странджа, вече се представя с поредното си проучване „Под небесния връх”… И в тази си творба Маджаров остава верен на себе си: завидна проучвателска добросъвестност! Книгата не просто респектира, тя поразява със своята всеобхватност, с гъстотата на фактологията и конкретиката. Ще си позволя да кажа, че я нареждам сред най-доброто в креведството.” Това пише в предговора на книгата Кирил Янев. „Под небесния връх” има и своята научна стойност, с която прави съществена поправка на авторитетната „Енциклопедия България”. Маджаров с доказателства проследява историята на Гьоктепе и доказва, че миналото му трябва да се търси далеч във вековете. Че не е заселено по време на турското господство. „Твърде важна поправка!” - възкликва Кирил Янев.
Книгата „Под небесния връх” на Панайот Маджаров пое своя път към широката публика след тържествената й премира в Бургас, водена от Гергана Стойчева. Събралите се звездечани искаха да разказват още и още, идентифицирайки фамилиите си, към които принадлежат.
Книгата е издадена от Дукати-ЕООД 2010. То е на бургазлията Иван Даракчиев. Любопитен факт в биографията му, е, че след десет години работа в Института по микроелектроника, стигнал вече максимума за своите 33 години - научен сътрудник първа степен, по общ проект заминава за Университета в гр. Льовен, Белгия през 1982 г. Сега дели живота си между България и Белгия.
 

Радка БАЛЕВА





Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *